нова чаша.
- Маги - каза той нежно, сякаш се познаваха от години. - Моята дясна ръка.
Тя се засмя.
- Може ли жена да бъде дясна ръка?
- Жените са най-добрите десни ръце - увери я той. - Искаш ли чаша вино?
Тя поклати глава.
- Благодаря, но трябва да се прибирам вкъщи. Трябва да изведа кучето си.
- Имаш куче? - попита Марк.
- Всъщност, само се грижа за него. Имам приятелка, която ръководи програма за спасяване на животни на острова, и тя ме убеди да се грижа за него, докато му намери постоянен дом.
- Каква порода е?
- Булдог. Има всичко, което може да се повреди у един булдог - хлабави стави, обратна захапка, кожни алергии, хриптене… и като връх на всичко, Ренфийлд няма опашка. Била е изкривена и е трябвало да бъде ампутирана.
- Ренфийлд? Кръстила си го на маниакалния привърженик на Дракула, който яде буболечки? - попита Марк.
- Да, опитвам се да придам достойнство на грозотата му. Всъщност, мисля, че има някакво благородство в него. Ренфийлд няма представа колко е отвратителен… той очаква да бъде оби-
чан въпреки всичко. Но някои хора не могат да се накарат да го осиновят. - Очите й заблестяха и по лицето й премина горчива усмивка. - Направо се отчайвам. Току виж се оказало, че оставам завинаги с него.
Марк я гледаше очарован. Тя притежаваше непреднамерена чувствителност, която бе толкова съблазнителна, колкото и симпатична. Имаше вида на жена, решена да бъде щастлива, жена, която обича благородно, която се грижи за куче, което никой друг не искаше.
Той си спомни, че Маги му каза, че след като е преминала през изпитанията на болестта и смъртта на съпруга си, не й е останало нищо за даване. Но истината беше, че тя имаше прекадено много за даване.
Сам се приближи до нея и обви раменете й с ръка.
- Тази вечер ти спаси един човешки живот - каза той.
- Животът на Холи не беше в опасност -възрази тя.
- Имам предвид моя. - Сам се ухили и смигна на Марк. - Предполагам осъзнаваш, че един от нас трябва да се ожени за нея.
- Нито един от двама ви не е мой тип - заяви Маги и от гърлото й се откъсна смаян кикот, когато Сам я наклони назад в стил любовна сцена с Рудолф Валентино.
- Ти запълваш празнотата в душата ми -произнесе Сам пламенно.
- Ако ме изпуснеш - каза тя, - жив ще те опека.
Марк ги гледаше как се кривят като клоуни и се изпълваше с ревност. Те се държаха толкова естествено един с друг, толкова приятелски, бяха непринудени като хора, които се познават от години. А шеговитото ухажване на Сам изглеждаше като насмешка над чувствата на Марк към Маги.
- Тя трябва да се прибере вкъщи - каза Марк рязко на брат си.
Долавяйки остротата в тона му, Сам му хвърли проницателен поглед и усмивката му се разшири. Той изправи Маги, прегърна я кратко и допълни чашата си с вино.
- Брат ми ще те изпрати до колата ти - информира я той. - Бих те изпратил, но не искам да пропусна момента за пиене.
- Мога да се оправя и сама - каза Маги.
Независимо от всичко Марк я придружи.
Те излязоха в ноемврийската нощ; черно-лилавото небе беше покрито с облаци, въздухът беше свеж и остър. Камъчетата се забиваха в подметките на обувките им, докато вървяха към колата на Маги.
- Искам да те попитам нещо - каза Марк, когато спряха до автомобила.
- Да? - Гласът й прозвуча предпазливо.
- Какво ще кажеш да оставиш кучето у нас утре сутрин, когато минаваш? То ще може да прекара деня с Холи. Може да изпълни някоя моя поръчка. Бихме се грижили добре за него.
Беше прекадено тъмно, за да види изражението на Маги, но изненадата в гласа й се усети.
- Наистина ли? Сигурна съм, че на Ренфийлд ще му хареса. Само че ти със сигурност не би искал да те виждат с него. - Те стояха до колата й, гледаха се на мъждивата призрачна светлина, която идеше от кухненските прозорци. Очите на Марк се адаптираха към сенките. - Казано честно, е смущаващо - продължи Маги, - да водиш Ренфийлд където и да било. Хората се заглеждат. Питат дали не е налетял на човек с косачка.
Какво, тя си мислеше, че е нетолерантен ли? Че е тесногръд? Че стандартите му са прекадено високи и той не може да издържи, дори за ден, компанията на едно не особено привлекателно създание? По дяволите, не беше ли видяла добре къщата, в която той живееше?
- Доведи го - каза Марк просто.
- Добре. - Лека развеселена въздишка, после Маги изтрезня. - Ти трябваше да прекараш уикенда с Шелби.
-Да.
- Тя защо не се върна тук с теб?
- Искаше да остане на партито на братовчедка си.
- А-а. - Гласът й изгуби увереността си. -Аз… надявам се, че няма проблем.
- Не бих го нарекъл проблем. Но перспективите не изглеждат добри за нас.
Настъпи мълчание. След това: