- Но вие сте толкова подходящи един за друг.
- Не знам дали това хората да са подходящи един за друг е най-добрата основа за една връзка.
- А е добра да са неподходящи един за друг?
- Ами, тогава има много неща, за които да си говорите.
Маги се изкиска.
- Въпреки това се надявам нещата между вас да се оправят. - Обръщайки се към колата, тя отвори вратата и хвърли чантата си вътре. После отново погледна Марк, косата й проблесна, осветена от интериорните лампички.
- Благодаря ти. че се погрижи за Холи -каза Марк тихо. - Това означава много за мен. Надявам се знаеш, че ако някога имаш нужда от нещо, аз съм на линия. За абсолютно всичко.
Изражението й омекна.
- Много си сладък.
- Не съм сладък.
- Напротив, такъв си. - Тя импулсивно пристъпи напред към него и го прегърна по начина, по който беше прегърнала Сам.
Ръцете на Марк се обвиха около нея. Най-после разбра какво е чувството Маги да е плътно притисната срещу него, гърди, хълбоци, крака, глава до рамото му. Те стояха заедно, слети в едно, но в същото време започнаха бавно да се пускат.
След което застинаха за миг, като ударени от гръм. Това трая не повече от един удар на сърцето. После с едно движение, което изглеждаше толкова естествено и неотвратимо като нахлуваща вълна, се вкопчиха един в друг в още по-силна прегръдка. Всяка част от него се напрягаше за още по-плътен контакт. Той притисна лицето си в косата й и изпълни ръцете си с нея.
Лицето й беше заровено в шията му, дъхът й беше горещ и галеше кожата му, събуждайки заспали импулси, неустоими нужди, нежелани в тяхната пламенност. Той слепешком затърси източника на топлина и намери нежната, мека линия на устните й. Позволи си да я целуне, само веднъж.
Маги трепереше, притискаше се в него, сякаш търсеше облекчение от студа. Той плахо притисна устни в ямичката зад ухото й, вдъхвайки нейния аромат, мекотата й. Настойчивата нужда го направи неловък в началото, разтворените му устни минаха по линията на тила й, спуснаха се надолу до ръба на розовия пуловер и се върнаха обратно. Тънката кожа на шията й се повдигна срещу устата му, когато тя задиша тежко. Несрещнал съпротива, той взе устата й и я целуна с дълбоката страстна целувка, за която копнееше. Претърсваше я, опитваше я, остави усещането да избликне в нещо грубо и неудържимо.
Отговорът й в началото беше колеблив, устата й се придвижи нагоре въпросително. Тялото й беше леко и гъвкаво, нагласяйки се нерешително срещу него. Усетил, че тя губи равновесие, той плъзна ръка надолу по хълбоците й, за да я притисне по-плътно. Устата му намери нейната отново. Целува я, докато от гърлото й се откъснаха кратки звуци на удоволствие и пръстите й преминаха нежно през косата му.
Но в следващия момент тя го отблъсна. Думата „не“ премина като призрак между тях, толкова тихо, че той дори не беше сигурен, че я е произнесла.
Марк я пусна изведнъж, но от усилието да направи това тялото му се разтърси от протестна тръпка.
Маги залитна назад, наклони се към колата си, толкова очевидно слисана, че Марк би намерил това за забавно, ако не беше възбуден. Той си пое неравно дъх, копнеещ да успокои измъченото си тяло. И се насили да не се пресята отново към нея.
Маги заговори първа.
- Аз не трябваше… това не беше… -Гласът й секна и тя разтърси шава отчаяно. - О, Боже.
Той се опита да звучи нормално.
- Ще дойдеш ли пак утре сутринта?
- Не знам. Да. Може би.
- Маги…
- Не. Не сега. Не мога… - В гласа й имаше напрежение, сякаш гърлото й се беше свило пред заплахата от сълзи. Тя влезе в колата си и запали двигателя.
Марк остана на чакълестата алея, докато Маги изкара колата на главния път и се отдалечи, без нито веднъж да се обърне назад.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Алармата на часовника я събуди с възмутено бибипкане, което постепенно увеличи честотата и силата си, достигайки серия от неистови електронни писъци, които я изхвърлиха от леглото. Като пъшкаше и се препъваше, тя се пресегна към часовника на скрина и го изключи. Беше го оставила умишлено далече от леглото, тъй като се беше научила в миналото, че когато алармата е на нощното шкафче, е способна многократно да удря копчето на звука, докато почти спи.
Чу се драскане на нокти по дърво и в следващия момент вратата се отвори и разкри масивното четвъртито лице на Ренфийлд с издадена напред долна челюст. „Та-да!“ - говореше изражението му, сякаш гледката на наполовина обезкосмения, хриптящ и представляващ истинско дентално предизвикателство булдог, беше възможно най-добрият начин за започване на деня. Плешивините бяха резултат от екзема, която антибиотиците и специалната диета бяха успели да успокоят. Но до този момент козината му все още не беше пораснала. Лошата структура му придаваше неприятен вид, когато вървеше или тичаше, сякаш се накланяше диагонално.