- Добро утро, чудако - каза Маги и се наведе надолу, за да го погали. - Каква нощ. - Сън на пресекулки, мятане и въртене, ярки сънища.
След което си спомни защо не беше успяла да си почине.
Тя простена и ръката й застина върху набръчканата кожа на тавата на Ренфийлд.
Начинът, по който Марк я беше целунал… начинът, по който беше отговорила.
Нямаше избор, днес трябваше да се срещне с него. Ако не го стореше, той можеше да си направи погрешни изводи. Единствената опция беше да отиде до лозето Рейншедоу и да се държи така, сякаш нищо не се е случило. Щеше да бъде весела и безгрижна.
Като влезе бавно в банята на малката си къща, Маги изми лицето си и се избърса. Продължи да притиска хавлиената кърпа към очите си, когато усети неочакваното парене на сълзи. Само за миг си позволи да преживее отново целувката. Беше минало толкова време, откакто не беше изпитвала страст, притисната здраво и сигурно към тялото на мъж. А Марк беше толкова силен, толкова топъл… нищо чудно, че се бе поддала на изкушението. Всяка жена би го направила.
Някои от усещанията бяха познати, но други бяха съвършено нови. Тя не можеше да си спомни някога да е изпитвала такова чисто, стопроцентово желание, такава изненадваща топлина да е пронизвала тялото й, и това й се виждаше като предателство и източник на опасност. Това бе нещо повече от обезпокоително за жена, преживяла достатъчно катаклизми в живота си. Край за нея на бурните, луди афери, от които сърцето се свива… край на болката, край на загубата… онова, от което се нуждаеше, беше тишина и спокойствие.
Въпросът беше спорен, обаче. Маги имаше всички причини да мисли, че Марк ще се върне при Шелби. Маги беше моментно отклонение. Кратък флирт. Нямаше начин Марк да иска да се занимава с „багажа“, който Маги носеше самата тя нямаше желание да се рови из него. Миналата нощ не означаваше нищо за Нолан.
И тя трябваше да се самоубеди по някакъв начин, че не означава нищо и за нея.
Като остави кърпата, погледна надолу към Ренфийлд, който лъхтеше и сумтеше до нея.
- Аз съм най-великата жена на света - каза му тя. - Мога да се справя с това. Ще отидем и ще те оставя да прекараш деня там. А ти ще се опиташ да бъдеш колкото е възможно по-малко странен.
След като облече една пола от деним, нахлузи обувки с ниски токчета и непретенциозно, но подходящо сако, Маги си сложи лек грим. Розова руменина на страните, спирала на миглите, цветен балсам за устни, опитвайки се да смекчи пораженията от една безсънна нощ. Но дали не беше прекалено много? Ами ако Марк решеше, че се опитва да го привлече? Тя завъртя очи и поклати глава при абсурдната мисъл.
Ренфийлд, който обичаше да ходи насам-натам, беше свръхщастлив, когато Маги го качи в Себринга. Той се напрегна да протегне глава от прозореца на колата, но Маги подръпна каишката му, страхувайки се че тежкоглавият й придружител може да изпадне случайно от возилото.
Денят беше ясен и хладен, по яркото синьо небе се носеха леки перести облачета. Колкото повече се приближаваха към лозето Рейншедоу, толкова повече се засилваше нервността на Маги, и тя започна да си поема дълбоко въздух, докато накрая не задиша хрипливо като Ренфийлд.
Сам и неговите работници бяха навън, кастреха миналогодишните стъбла, оформяйки лозето, преди да го оставят да спи за през зимата.
Маги наближи къщата, спря колата и погледна Ренфийлд.
- Ще се държим безгрижно и уверено -каза му тя. - Не е кой знае какво.
Булдогът подканящо я побутна с глава. Маги го погали нежно и въздъхна.
- Да вървим.
Като държеше Ренфийлд на каишка, тя го поведе към входната врата, като спираше търпеливо, за да го изчака да докуцука. Преди да успее да почука на вратата, тя се отвори и на прага застана Марк в дънки и трикотажна риза. Беше толкова секси с омачканата риза и разро-шената си коса, че Маги усети как я пронизва силен спазъм в стомаха.
- Влизай. - Пресипналият му, още сънен глас, прозвуча като балсам за ушите й. Тя пусна кучето да влезе в къщата.
В синьо-зелените очи на Марк се появи усмивка.
- Ренфийлд - каза той и клекна. Маги развърза кучето и то нетърпеливо отиде при него. Той го погали много по-енергично, отколкото обичайно го правеше Маги, търкулна го по гръб и започна да го чеше. Ренфийлд обожаваше това. Поради липса на опашка той клатеше цялата си задница, успявайки някак да наподоби танц на Шакира.
- Знаеш ли - каза му Марк дружелюбно, -ти приличаш на картина на Пикасо. От кубистичния му период.
Като пъхтеше възторжено, Ренфийлд близна китката му и се пльосна по корем и с крака, сочещи в четирите посоки на света.