Въпреки притеснението си, Маги не се сдържа и се засмя.
- Сигурен ли си, че няма да промениш мнението си? - попита тя.
Марк вдигна очи към нея с развеселено изражение.
- Сигурен съм. - Той развърза каишката от яката и се изправи, поемайки дръжката от нея. Когато пръстите им се докоснаха, тя усети пулса й да се забързва до скоростта на колибри, а коленете й омекнаха. За миг си помисли колко хубаво щеше да е да се отпусне на пода като Ренфийлд.
- Как е Холи? - успя да попита тя.
- Отлично. Яде желе и гледа анимационни филмчета. Температурата се качи рязко още веднъж през нощта, след което премина. Само че е доста изтощена. - Марк я изследваше напрегнато, сякаш се опитваше да попие всяка подробност от нея. - Маги… не исках да те плаша снощи.
Сърцето й заби силно и бързо.
- Не съм се уплашила. Нямам идея защо се случи. Трябва да е било от виното.
- Ние не сме пили вино. Сам пи.
Топлината се изстреля до повърхността на кожата й.
- Както и да е. Исках да кажа, че сме се отнесли. Сигурно заради лунната светлина.
- Беше тъмно.
- И беше късно. Към полунощ…
- Беше десет часът.
- … а ти беше благодарен, защото съм помогнала за Холи и…
- Не съм бил благодарен. Не, искам да кажа - бях благодарен, но не заради това те целунах.
Гласът й прозвъняа с отчаяние.
- Всъщност, аз не се чувствам така по отношение на теб.
Марк й хвърли скептичен поглед.
- Ти отвърна на целувката ми.
- Като приятелски жест. Така, какго се целуват приятели. - Тя се намръщи, когато видя, че не се е хванал. - Отвърнах на целувката ти от любезност.
- Искаш да кажеш, че един вид си спазила етикета?
-Да.
Марк се пресегна и я придърпа към себе си, ръцете му се обвиха около вдървеното й тяло.
Маги беше прекадено смаяна, за да помръдне или да издаде звук. Главата му се наведе и устните му се спуснаха върху нейните в плътна, бавна, опустошителна целувка, която изпрати тръпки на удоволствие през крайниците й. Тя усети как омеква и отслабва в прилива на топлина, разтваряйки се безпомощно към него.
Едната му ръка се заплете нежно в косата й и се заигра с къдриците й. Светьт се разпадна и единственото, което усещаше, беше удоволствие, нужда и гибелна болка, която пронизваше цялото й цяло. В момента, в който устата му се откъсна от нейната, тя трепереше от главата до петите.
Марк погледна директно в смаяните й очи, веждите му се повдигнаха въпросително, сякаш питаше: „Сега стана ли ясно?“
Тя кимна.
Марк внимателно допря главата на Маги до рамото си и изчака, докато краката й добият достатъчно сила, за да я издържат.
- Трябва да се погрижа за някои неща - чу го тя да казва над главата й. - Което включва разрешаване на ситуацията с Шелби.
Маги се отдръпна и го погледна разтревожено.
- Моля те, не късай с нея заради мен.
- Това няма нищо общо с теб. - Марк докосна с устни върха на носа й. - А с това, че Шелби заслужава много повече, отколкото да е жената, която някой е готов да приеме. Преди си мислех, че може би е правилната за Холи, и че това е достатъчно. Но напослед ък осъзнах, че тя не би била правилната за Холи, ако не е правилната и за мен.
- Идваш ми в повече, за да мога да се справя точно сега - каза тя открито. - Не съм готова.
Пръстите му продължаваха да си играят с косата й.
- Кога мислиш, че ще си готова?
- Не знам. На първо време се нуждая от някакъв преходен индивид.
- Аз ще ти бъда преходния индивид.
Дори сега, когато беше изтерзана, той успя
да я накара да се усмихне.
- Тогава кой ще бъде мъжът после?
- Пак аз.
От устните й се откъсна отчаян смях.
- Марк. Аз не…
- Почакай - възпря я той. - Прекалено ни е рано да водим този разговор. Засега не е необходимо да се притесняваш за нищо. Влез вътре и ще отидем да видим Холи.
Ренфийлд закуцука след тях, като пъхтеше.
Холи беше във всекидневната до кухнята, сгушена на дивана в пашкул от юрган и възглавници. Тя беше изгубила изцъкления си, изтерзан от температура поглед от предишния ден, но беше изпита и крехка. При вида на Маги момиченцето се усмихна и разтвори ръце.
Маги отиде до нея и я притисна силно към себе си.
- Познай кого ти доведох? - попита тя срещу разрешените и объркани кичури коса на момиченцето.
- Ренфийлд!
Чувайки името си, булдогът с готовност се приближи до дивана с изпъкналите си очи и вечна гримаса. Холи го изгледа със съмнение и се отдръпна назад, когато той опря лапи на ръба на дивана и се изправи на задните си крака.
- Изглежда странно - прошепна тя на Маги.
- Да, но не го знае. Мисли си, че е страхотен.