Холи се засмя и се наведе да го погали.
Въздишайки, Ренфийлд отпусна тежката си
глава върху нея и притвори очи доволно.
- Обича вниманието - каза Маги на Холи, която започна да тананика и да говори нежно по бебешки на булдога. Маги се усмихна и целуна Холи по главичката. - Трябва да тръгвам. Благодаря ти, че ще се грижиш за него днес, Холи. Когато мина да го взема по-късно, ще ти донеса изненада от магазина за играчки.
Марк гледаше от прага, погледът му беше топъл и замислен.
- Искаш ли закуска? - попита той. - Имаме яйца и препечени филийки.
- Благодаря но вече хапнах зърнена закуска.
- Имаме и желе - добави Холи. - Вуйчо Марк направи три цвята. Даде ми малко и каза, че това било купа на дъгата.
- Наистина ли? - Маги погледна към него учудена. - Приятно е да чуя, че вуйчо ти използва въображението си.
- Представа нямаш - обади се Марк. Той съпроводи Маги до входната врата и й връчи високия термос, пълен с кафе. Маги беше развълнувана от чувството за уютна домашна атмосфера, което я връхлетя. Кучето, детето, мъжът в трикотажна риза… дори къщата, викторианска двуетажна… всичко беше идеално.
- Не ми изглежда честна сделка - каза тя. -Специално кафе срещу един ден с Ренфийлд.
- Ако това означава да те виждам два пъти на ден - отвърна Марк, - ще я приема без колебание.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
През двете седмици, които последваха, Маги виждаше все по-често Марк Нолан. За нейно облекчение, той явно бе приел, че тя се интересува единствено от приятелството между тях. Марк често се отбиваше в магазина за играчки с термос кафе и винаги носеше нещо за почерпка от местната пекарна: хрупкави шоколадови кроасани, кайсиеви кифлички, захарни пръчици в бели хартиени пликчета. От време навреме успяваше да склони Маги да обядва с него, веднъж в „Маркет Шеф“, друг път във винен бар, кьдето оставаха, докато Маги осъзнаеше, че са минали почти два часа.
Тя нямаше как да откаже поканите му, тъй като не можеше да посочи и един пример, в който Марк да се е опитал да предприеме опит за по-шлямо сближаване. Всъщност, той бе направил всичко възможно да успокои притесненията й. Никакви целувки, никакви многозначителни коментари, нищо, което да индикира, че той се интересува от нещо повече от приятелство.
Марк беше отишъл в Сиатъл да скъса с Шелби, която бе приела решението му точно така, какго можеше да се очаква. Когато разказа на Маги след това, той не навлезе в подробности, но облекчението му беше очевидно.
- Без сълзи, без викове или драми - каза той. След кратка пауза добави: - Също и от страна на Шелби.
- В момента си в период на осъзнаване на раздялата - каза Маги. - Още има шанс да се съберете с нея.
- Няма пътека за отстъпление.
- Човек никога не знае. Изтри ли вече номера й от телефона си?
-Да.
- Върна ли й всички неща, които е оставила в къщата ти?
- Никога не е имала шанса да остави каквото и да било. Двамата със Сам имаме правило: никакви гостенки за през нощта, когато Холи е в къщата.
- Когато Шелби ти идва на гости на острова къде отивате…?
- В хотел.
- Е - каза тя, - предполагам, че наистина е приключило. Сигурен ли си, че не бягаш от миналите си чувства? Нормално е да си тъжен, когато си изгубил нещо.
- Нищо не съм изгубил. Никога не съм гледал на една провалена връзка като загуба на време. Човек винаги научава нещо.
- Ти какво научи от Шелби? - попита Маги очарована.
Марк се замисли над въпроса.
- Известно време смятах, че е добре, че никога не се караме. Сега осъзнавам -това означава, че в действителност не сме били свързани.
*
Холи скоро помоли да прекара още един ден с Ренфийлд и Маги го доведе отново в Рейншедоу. Когато наближиха къщата, Маги видя че една малка преносима рампа е сложена върху част от предните стъпала. Несигурното в краката си куче се изкачи по нея, очевидно доволно от това, че не се налага да пази равновесие по високите тесни стъпала.
- Това заради Ренфийлд ли е? - попита Маги, когато Марк отвори вратата.
- Рампата ли? Да, свърши ли работа?
- Идеална. - Тя се усмихна озадачено, осъзнавайки, че Марк е забелязал предишните затруднения на кучето със стълбището и е намерил начин да го улесни при влизане и излизане.
- Още ли се опитваш да намериш дом за него? - попита Марк, задържайки вратата, докато влизаха. Той се наведе да погали и почеше кучето, което погледна нагоре към него с усмивка на средновековен гаргойл с изплезен език.
- Да, но засега без успех - каза Маги. - Горкият, има прекадено много проблеми. Сигурно в някакъв момент ще се наложи смяна на ставата, с обратна захапка е, а и екземата му. Едно е да изисква много разходи и да е хубав, но много разходи и да изглежда като Ренфийлд… кой ще го вземе?