- Че ти и сега не правиш нищо от това -изтъкна Марк. — Прекарваш цялото си време в лозята.
- Въпросът е, че това е мой избор. Но когато има дете, не можеш да избираш. Докато приятелчетата ти пресушават бира след бира и гледат мач, ти обикаляш бакалията и търсиш препарати за почистване на петна и крекери с подаръци вътре.
- Това не трае вечно.
- Не, разбира се, само останалата част от младостта ми. - Сам наведе глава над масата, сякаш искаше да я блъсне в плота, после подпря чело на ръката си.
- Как ще определиш младостта си, Сам? Защото олук, кьдето съм седнал, изглежда, че младостта ти е преминала преди няколко години.
Сам остана неподвижен известно време, след това произнесе със заглушен глас:
- Имах планове за трийсетата си година и никой от тях не включваше деца.
- Моите също.
- Не съм готов за това.
- Нито пък аз. Точно затова се нуждая от помощта ти. - Марк изпусна една напрегната въздишка. - Сам, да съм те молил някога за нещо?
- Никога. Но трябва ли да започнеш сега?
Марк се опита да придаде на тона си убедителност.
- Помисли за това по този начин… ще започнем полекичка. Ще станем екскурзоводите на Холи в живота. Сговорчиви екскурзоводи, които никога не прибягват до гадости като “заслужени наказания” или “защото аз ти казвам така”. Аз вече приех мисълта, че няма да свърша най-добрата работа, отглеждайки дете… но за разлика от баща ни, грешките ми ще са доброкачествени. Няма да я пляскам, когато не си е изчистила стаята. Няма да я карам да яде целина, ако не обича. Няма да имам нищо против игрите. И се надявам тя да си изгради приличен мироглед и когато порасне да си намери работа и да може да се издържа. Само един господ знае как ще го направим, но ще е хиляди пъти по-добре, отколкото да я изпратим да я гледат чужди хора. Или още по-лошо: други наши роднини.
От устата на Сам се откъснаха няколко глухи ругатни. Какго Марк се бе надявал, неговото вродено чувство за справедливост бе събудило доброто в брат му.
- Хубаво. - Той се надигна и се отпусна отново с въздишка, като повтори: - Хубаво. Само че имам условия. Започвам с това, че искам наема от апартамента ти, когато започнеш да го даваш под наем.
- Става.
- И ще ми трябва помощта ти, за да стегнем къщата.
Марк го изгледа предпазливо.
- Не ме бива особено в ремонтните дейности. Мога да правя основното, но…
- Достатъчно е. А ако оправиш подовете, това ще е балсам за душата ми. - Сега, след като Сам имаше уверение за парите от наема и безплатния труд, враждебността му до голяма степен избледня. - Ще се опитаме да изкараме няколко месеца. Но ако не ме устройва, ще трябва да се преместиш с хлапето някъде другаде.
- Шест месеца.
-Четири.
- Шест.
- Добре, по дяволите! Шест месеца. - Сам си наля още уиски. - Мили боже! - промърмори той. - Трима Нолан под един покрив. Истинска бомба със закъснител.
- Бомбата вече избухна - каза Марк рязко и щеше да каже още нещо, но чу в коридора нечии тихи стъпки.
На прага на кухнята застана Холи. Беше се измъкнала от леглото и стоеше тук с объркано, сънено изражение. Малко бежанче, облечено в розова пижамка, босите му крачета изглеждаха трогателни на студените тъмни плочки.
- Какво има, скъпа? - попита я Марк нежно, докато отиваше към нея. Той я вдигна - тя не тежеше повече от двайсет килограма — и уви ръчички около врата му като маймунка. - Не можеш ли да спиш? - Кръглата й главица на рамото му, уханието й на пастели и ягодов шампоан го изпълниха с размекваща нежност.
Той бе единственото, което тя имаше.
Просто започни с това дая обичаш…
Това щеше да е лесната част. Притесняваше се за останалото.
- Ще дойда да те сложа в леглото и да те завия, пчеличке - каза Марк. - Трябва да спиш. Очаква ни много работа.
Сам го последва, когато той отиде да занесе Холи в стаята й.
Леглото беше снабдено с табла откъм главата, на която Виктория бе закачила платнени пеперуди с тънки прозрачни крила. Като остави момиченцето на матрака, Марк дръпна завивката до брадичката й и седна открая. Холи мълчеше и не реагираше.
Марк погледна в отнесените й сини очи, махна косата от челото й. Щеше да направи всичко за нея. Силата на собствените му емоции го изненада. Не можеше да замести онова, което Холи бе загубила. Не би могъл да й даде живота, който би имала. Но щеше да се грижи за нея. Нямаше да я изостави.