- Всъщност, ако нямаш нищо против - произнесе бавно Марк, - ние бихме искали да го задържим.
Маги беше смаяна.
- Имаш предвид за постоянно?
- Да. Защо изглеждаш толкова изненадана?
- Той не е твоят тип куче.
- Какъв е моят тип куче?
- Ами, нормален. Лабрадор или спрингер. Такова, което можеш да вземеш със себе си, когато излизаш да тичаш.
- Ще сложа Ренфийлд на колелца. Сам и Холи цял следобед го учат как да се задържи на скейтборда.
- Той не може да идва на риболов с теб -не може да плува.
- Ще носи спасителна жилетка. - Марк я погледна с озадачена усмивка. - Защо те безпокои толкова, че го искам?
- Не ме безпокои. Просто не разбирам откъде е това желание.
- Той е добра компания. Тих е. Сам казва, че ще бъде страхотен да гони вредителите от лозето. И най-вече, защото Холи го обича.
- Той се нуждае от толкова много грижи. Има кожни проблеми. Нуждае се от специална диета и специални продукти за поддържане, освен това ще имаш голяма сметка при ветеринаря. Не съм сигурна, че разбираш всичко, което те чака.
- Каквото и да е, ще се справя.
Маги не разбираше сама себе си, не разбираше вълната от емоции, която се кълбеше в нея. Тя клекна и започна да гали кучето, извърнала лице на една страна.
- Ренфийлд, изглежда сега имаш дом - произнесе тя с дрезгав глас.
Марк клекна до нея и обхвана страната й с ръка, принуждавайки я да го погледне. Синьозелените му очи бяха топли и внимателни.
- Хей - каза той нежно. - Какво има? Да не се отказваш да го даваш?
- Не. Ти току що ме изненада, това е всичко.
- Не си подозирала, че мога да поема ангажимент, когато има очевидни проблеми в бъдеще? - Палецът му я погали по бузата. – Научих се да приемам живота такъв, какъвто е. Да имаш куче като Ренфийлд означава, че ще е трудно, разхвърляно и скъпо. Но по всяка вероятност ще си заслужава. Ти беше права - има нещо благородно в него. Грозен външно, но изпълнен със самоуважение. Той е добро куче.
Маги искаше да се усмихне, но брадичката й трепереше, а вълната от емоции заплашваше да я залее отново.
- Ти си добър човек - успя да каже тя. - Надявам се някой ден да намериш жената, която ще те оцени.
- И аз се надявам. - Думите бяха придружени с усмивка. - А сега може ли да станем от пода?
*
Когато Марк попита Маги какви са плановете й за Деня на благодарността, тя отвърна, че всяка година вечеря с родителите си в Билингьм. Като се изключи Пуйката, която майка й правела, останалата храна била изненада -всеки носел най-хубавите си ястия и пайове.
- Ако искаш да останеш на острова тази година - каза Майк, - можеш да прекараш Деня на благодарността с нас.
Маги се почувства така, както когато се хващаше, че се протяга към нещо, което вече е решила да не си позволява… последната сладка на подноса, още една чаша вино… Прекарването на празник с Марк и Холи означаваше прекалена обвързаност, прекалена близост.
- Благодаря, но предпочитам да се придържам към традицията - каза тя с пресилена бърза усмивка. - Семейството ми разчита на мен да занеса макарони със сирене.
- Макарони със сирене? — Марк прозвуча нещастно. - Рецептата на баба ти с четирите вида сирене и запечени хлебни трохи?
- Ти си спомняш?
- Как бих могъл да забравя? - Той я погледна с очи, изпълнени с копнеж. - Ще донесеш ли остатъка?
Маги започна да се смее.
- Нямаш срам. Ще направя специално за теб макарони със сирене в повече. Искаш ли да ти направя и пай?
- Би ли направила?
- Какъв искаш? Тиквен, ябълков или орехов?
- Изненадай ме - каза той и открадна една целувка от нея толкова бързо, че тя нямаше време да реагира.
Един ден преди Деня на независимостта Маги взе Холи от къщата в лозето Рейншедоу и я заведе в бунгалото си.
- Аз поканен ли съм? - попита Сам, преди двете да тръгнат.
- Не, това е само за момичета - каза Холи и се изкиска.
- Ами ако си сложа перука? Ако говоря с висок, писклив глас?
- Вуйчо Сам - каза детето весело, - ти си най-лошото момиче на света!
- А ти си най-доброто - рече Сам, целувайки я звучно. - Добре де, можете да отидете без мен. Но ми донесете голямо парче пай.
Когаго заведе Холи в бунгалото си, Маги пусна тиха музика, запали огън в камината и завърза престилка около кръста на Холи. След това й показа как да работи със старомодното ренде за сирене, онова с четири страни. Макар че щеше да използва кухненски робот за по-голямата част от сиренето, но искаше Холи да настьрже някаква част от него на ръка, за да запомни преживяването. Беше приятно да види възхищението на детето от кухненската работа, меренето, бъркането, опитването.
- Ето четирите вида сирене, които ще използваме - каза Маги. - Ирландски чедър, пармезан, пушена гауда и грюйер. След като настьржем всичко това, ще го стопим с масло и горещо мляко…