Въздухът беше изпълнен с приятни миризми, топлина и сладост, и полъх на брашно. Присъствието на дете в кухнята напомни на Маги какво чудо е да се комбинират няколко съставки, да се изпекат и в резултат да се получи нещо чудесно. Те направиха макарони със сирене, достатъчни да нахранят цяла армия, а отгоре ги поръсиха с хлебни трохи, изпържени с масло в тиган до златисто-кафяво. После измайсториха два пая, един с гладка тиквена плънка и друг с орехи; Маги показа на Холи как да надипли кората на пая. Изрязаха допълнителните парченца тесто във фигурки, поръсиха ги със захар и канела, и ги изпекоха в тава за сладки.
- Мама нарича тези сладки „изрезки“ - каза Маги.
Холи погледна през стъклото на фурната към тестените формички.
- Майка ти още ли е жива? - попита тя.
- Да. - Маги остави настрана точилката и отиде при Холи. Коленичи зад нея и я обви с ръце, и двете загледаха как се пекат сладките. — Майка ти какъв вид пай правеше? - попита тя.
- Не мисля, че правеше пай - отвърна Холи замислено, - но правеше сладки.
- Шоколадови бисквитки?
- Ъ-хъ. И курабийки.
Маги знаеше от опит, че това, да се говори за починалите, помага. Беше добре да си ги спомнят. И те продължиха да говорят, докато печаха, не някакви дълги разговори, просто скачаха от тема на тема, от случка на случка - мирисът на спомените се смесваше с аромата на топлата коричка на пая.
Когато Маги заведе вечерта Холи обратно у тях, детето обви ръчички около кръста й и двете останаха в дълга прегръдка.
Гласът на Холи прозвуча заглушен:
- Сигурна ли си, че няма да празнуваш с нас утре Деня на благодарността?
Измъченият поглед на Маги се отклони към Марк, който стоеше наблизо.
- Тя не може, Холи - произнесе той нежно. - Близките на Маги имат нужда да е с тях утре.
Вината и тревогата започнаха да изместват хубавото чувство, което бе разцъфнало следобеда. Когато погледа над главицата на Холи и срещна едва доловимия съчувствен поглед на Марк, Маги осъзна колко лесно би било да се влюби в тях двамата. И колко много щеше да има да губи тогава. Повече, отколкото би могла да понесе. Но ако можеше някак да се въздържи да се обвърже сериозно, нямаше да трябва да рискува сърцето й да бъде разбито отвъд всяка надежда за възстановяване.
Тя потупа Холи по гърба и лекичко се измъкна от ентусиазираната прегръдка на момиченцето.
- Аз наистина трябва да отида утре в Билингъм - каза тя рязко. - Чао, Холи. Беше приятен ден. - Тя се наведе и целуна меката бузка, лъхаща леко на канелена захар.
*
Сутринта в Деня на благодарността Маги изправи косата си, навлече дънки и пуловер в канелено-кафяв цвят и занесе голямата, обвита във фолио касерола, в колата си.
Точно когато тръгна да излиза на заден ход от алеята, телефонът й иззвъня. Тя спря и се разрови из чантата си, докато го намери сред безпорядъка от рецепти, червила и дребни монети.
-Ало?
-Маги?
- Холи - каза тя внезапно обезпокоена. -Как си?
- Страхотно — дойде веселият отговор на момиченцето. - Честит Ден на благодарността!
Маги се усмихна, отдъхвайки си с облекчение.
- Честит Ден на благодарността и на теб. Какво правиш?
- Пуснах Ренфийлд да отиде навън до тоалетната, а след това, когато се върна вътре, му сложих храна в купичката и му дадох вода.
- Доколкото разбирам, се грижиш добре за него.
- Но след това вуйчо Марк ни накара и двамата да излезем от кухнята, докато проветри от дима.
- Дим? - Усмивката на Маги изчезна. -Защо е имало дим?
- Вуйчо Сам готвеше. А след това те извикаха вуйчо Алекс и той откачи вратата на фурната.
Маги замръзна. Защо, по дяволите, Алекс ще откача вратата на фурната?
- Холи… къде е вуйчо ти Марк?
- Търси предпазните си очила.
- За какво са му предпазни очила?
- Защо помага на вуйчо Сам да сготви пуйката.
- Разбирам. - Маги погледна часовника си. Ако побързаше, щеше да има достатъчно време да се отбие в къщата на Рейншедоу и пак да успее да хване предобедния ферибот за Анакортес. - Холи, мисля, че ще се отбия у вас, преди да отида на пристанището.
- Страхотно! - дойде ентусиазираният отговор. - Само че… не бива да казваш, че съм ти се обаждала. Защото ще си имам неприятности.
- Няма да споменавам изобщо - увери я Маги.
Преди Холи да отговори, някъде зад нея мъжки глас попита:
- Холи, с кого говориш?
Маги произнесе в слушалката:
- Кажи му, че е анкета за изследване на общественото мнение.
- Една жена прави анкета - чу тя Холи да казва.
Последва кратко съвещание и Холи каза важно: