- Вуйчо ми казва, че нямаме никакво мнение. - Пауза и още няколко заглушени думи. -И освен това - добави Холи строго - сме в списъка на хората, които не желаят да бъдат безпокоени.
Маги се засмя.
- Добре, ей сега идвам.
- Окей. Дочуване.
Беше студено и леко ветровито, идеалното време за Деня на благодарността, защото те караше да си представиш уютна камина, пуйка във фурната и модното ревю на „Мейсис“ по телевизията.
На алеята пред къщата имаше паркирано беемве, безупречно и лъскаво. Возилото несъмнено принадлежеше на Алекс, третия брат Нолан, когото тя не беше срещала. Чувствайки се малко като натрапник, но водена от любопитство, Маги паркира и изкачи предните стъпала.
Холи я посрещна на вратата обута в панталони от рипсено кадифе и тениска с дълги ръкави с щампа на пуйка от анимационно филмче.
- Маги! - втурна се момиченцето с вик към нея и те се прегърнаха. Ренфийлд докуцука до тях, сумтейки щастливо.
- Къде са вуйчовците ти? - попита Маги.
- Вуйчо Алекс е в кухнята. С Ренфийлд му помагаме. Не знам къде са другите.
Далечен мирис на загоряла храна изпълни въздуха, като ставаше все по-силен с приближаването им към кухнята. До разглобената предна част на фурната стоеше тъмнокос мъж с бормашина в ръка и тежко сандъче с инструменти до него.
Алекс Нолан беше по-младолика, по-лъскава версия на по-големите си братя. Чертите му бяха красиви, но надменни, очите му имаха кристалносиния цвят на плетчер. Като Сам, фигурата му беше стройна и елегантна, с не толкова широка структура като на Марк. А трикотажната му блуза и бермуди, макар и всекидневни, имаха вид на скъпи.
- Здрасти - каза той. - Кой е това, Холи?
- Това е Маги.
- Моля ви, не ставайте - прибързано каза Маги, когато той остави бормашината и започна да се изправя. - Явно сте зает… Мога ли да попитам какво се е случило?
- Сам сложил храна във фурната и случайно натиснал бутона за самопочистване, вместо за печене. Фурната изгорила пуйката и автоматично се заключила, така че не могли да отворят вратата и да извадят тавата с храната.
- Обикновено фурната се отключва, когато температурата спадне до към 260 градуса.
Алекс поклати глава.
- Сега е охладена, но пак не се отваря. Фурната е нова и цикълът за самопочистване е бил използван за първи път. Явно заключващият механизъм се е прецакал някак и трябва да я разглобя.
Преди Маги да успее да зададе друг въпрос, тя бе стресната от блясък на светлина, избухване на пламък отвъд задната врата, придружен от облак дим. Тя инстинктивно се обърна да прикрие Холи и бързо се наведе да предпази тавата си.
- Боже мой. Какво беше това?
Алекс се взираше към задната врата, лицето му беше безизразно.
- Предполагам, че беше пуйката.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Задната врата се отвори и в рамката й се изправи едър силует, обвит в облак от дим. Беше Марк, с предпазни очила, на ръцете му бяха надянати огромни ръкавици, които стигаха до лактите. Той отиде до мивката, отвори шкафа и извади един пожарогасител.
- Какво стана? - попита Алекс.
- Пуйката избухна, когато я сложихме в тигана.
- Не я ли размразихте първо?
- Бяхме я размразили в хладилника от два дни - отвърна Марк, като натърти раздразнено върху последните думи. Забелязвайки Maги и, той спря. - Ти какво правиш тук?
- Няма значение, Сам добре ли е?
- Засега. Но няма да е добре, когато го докопам.
Отвън избухна нов пламък, придружен от цветиста мъжка ругатня.
- Иди извади пуйката - предложи Алекс.
Марк го изгледа мрачно.
- За Сам ли говориш или за птицата? - Той изчезна мигновено, затваряйки бързо вратата след себе си.
Маги бе тази, която заговори първа:
- Всеки метод за готвене, който изисква да се обличаш в защитно облекло…
- Знам. - Алекс разтьрка очи. Приличаше на човек, който от дълго време не е спал добре.
Като погледна часовника на стената, Маги осъзна, че дори да тръгнеше веднага, едва ли щеше да успее да стигне навреме за ферибота.
Тя си помисли за Деня на благодарността в дома на родителите й, за рояка от деца, за оживената кухня, за сестрите й и техните съпрузи, всички заети с белене, рязане и бъркане. А след това дългото, разточително ядене и онова толкова познато чувство да си сам сред тълпата. Маги не беше нужна там. Тук обаче бе ясно, че от нея може да има някаква полза. Тя погледна към Холи, която се притискаше към нея, и я потупа утешително по тесния гръб.
- Алекс - попита тя, - дали фурната ще може да се използва по някое време днес?
- Дай ми половин час - каза й той.
Маги отиде до хладилника, отвори вратата и видя, че е запълнен до горе с яйца, мляко, масло и пресни зеленчуци. Килерът беше също добре зареден. С изключение на пуйката, те явно имаха всичко необходимо за Деня на благодарността. Просто не знаеха какво да правят с него.