- Холи, скъпа - каза тя, - върви да си намериш якето. Идваш с мен.
- Къде отиваме?
- Отиваме да свършим няколко задачи.
Когато детето изтича да си вземе якето,
Маги каза на Алекс:
- Ще я върна скоро.
- Аз може да не съм тук. Щом оправя това, се прибирам вкъщи.
- - Ще празнуваш Деня на благодарността със съпругата си?
- Не, съпругата ми е в Сан Диего със семейството си. Развеждаме се. Планът ми е да прекарам деня в пиене, докато не стана почти толкова щастлив, колкото бях, когато още не бях обвързан.
- Съжалявам.
Алекс сви рамене, гласът му беше хладен:
- Бракът е гадно нещо. Още в началото знаех, че шансът да не сработи е петдесет на петдесет.
Маги го изгледа замислено.
- Не мисля, че човек трябва да се жени, освен ако не е сто процента сигурен.
- Това не е реалистично.
- Не е - призна Маги със слаба усмивка. - Но е приятен начин за начало. - Тя се обърна към Холи, която се беше върнала с якето си.
- Преди да тръгнете, може ли да направите нещо с това куче? - попита Алекс, като изгледа свирепо Ренфийлд, който седеше кротко наблизо.
- Пречи ли ви?
- Като ме гледа с тези ужасни очи, ме кара да отида да се ваксинирам.
- Ренфийлд винаги гледа така хората, вуйчо Алекс - обясни Холи. - Това означава, че те харесва.
Хващайки Холи за ръка, Маги излезе от къщата, като набра един номер за бързо свързване, докато вървяха към колата. Отсреща вдигнаха веднага.
- Честит Ден на благодарността - прозвуча гласът на баща й в слушалката.
Маги се усмихна, чувайки познатите шумове и звуци на лаещи кучета, плачещи бебета, по-тракващи чинии и тенджери, и Пери Комо, който пееше „Вкъщи за ваканцията“.
- Здравей, татко. Честит празник и на теб.
- Към Билингъм ли пътуваш в момента?
- Ами, всъщност не. Питах се… мислиш ли, че ще можеш да минеш без макарони със сирене тази година?
- Зависи. Защо трябва да го правя?
- Мислех си да прекарам празника с едни приятели тук.
- Да не би случайно един от тях да е господин Пътуване-с-ферибота?
Маги се усмихна тъжно.
- Защо винаги ти казвам толкова много неща?
Баща й се засмя.
- Приятно прекарване и ми се обади после. А кол кого до макароните ми със сирене… просто ги сложи в хладилника и ми ги донеси следващия път, когато идваш.
- Не мога, трябва да ги сервирам днес. Приятелят ми… казва се Марк… е изгорил другата храна, а пуйката е гръмнала…
- Значи по този начин е успял да те накара да останеш? Умен мъж.
- Не мисля, че е нарочно - каза Маги като се смееше. - Обичам те, татко. Целуни мама от мен. И ти благодаря, че толкова добре ме разбираш.
- Звучиш щастлива, милинка. Което ме прави благодарен повече от всичко.
Щастлива съм, осъзна Маги, когато затвори телефона. Тя имаше чувството, че лети. Заведе Хол и до задната седалка на колата и прокара предпазния колан през гърдите и скута й. Докато го закопчаваше, прехвърли отново в съзнанието си сцената с огъня и пушека, който нахлуваше през задната врата, не се сдържа и се засмя.
- Смееш се, защото вуйчо накара пуйката да експлодира ли? - попита Холи.
Маги кимна, опитвайки се безуспешно да потисне кикота си.
Холи се разсмя. Погледът й срещна този на Маги и тя каза невинно:
- Не знаех, че пуйките могат да летят.
Двете избухнаха в смях и не спряха, докато от очите им не потекоха сълзи.
*
По времето, когато Маги и Холи се върнаха в къщата, Марк и Сам бяха изчистили следите от бедствието в задния двор и белеха картофи в кухнята. При вида на Маги Марк веднага отиде да вземе тежкия пакет от ръцете й, голяма тавичка от фолио, пълна с достатъчно количество нарязана пуйка, за да нахрани една дузина хора. Холи вървеше отзад с голям буркан грейви. Миризмата на пуйка, печена със салвия, чесън и босилек лъхаше съблазнително през дупките на фолиото.
- Откъде се появи това? - попита Марк, докато оставяше тавичката върху един от плотовете.
Маги му се усмихна.
- Това е да имаш връзки. Зетят на Елизабет има ресторант на Рош Харбър Роуд, където сервират менюто за Деня на благодарността през целия ден. Така че се обадих и поръчах една пуйка.
Подпрял ръка на плота, Марк я погледна. Изкъпан и току що избръснат той притежаваше непринудена и груба красота, която я развълнува.
Леката дрезгавина на гласа му накара пръстите на краката й да се свият инстинктивно в обувките.
- Защо не си на ферибота?
- Отказах се да пътувам.
Устата му се сведе към нейната, мек, търсещ натиск, който предизвика трескава червенина върху лицето й и отне цялата сила от коленете й. Мигайки, Маги осъзна, че Марк я целуваше пред семейството си. Тя се намръщи и погледна зад рамото му да види дали гледат, но Сам изглеждаше погълнат от беленето на картофи, а Алекс се бе заел с разбъркването на зелена салата в голяма купа от тиково дърво. Холи беше на пода с Ренфийлд, беше му позволила да оближе капака на буркана с грейви.