- Холи - каза Маги, - погрижи се да изхвърлиш капака, след като Ренфийлд приключи с него. Не го връщай върху буркана.
- Добре. Но приятелят ми Кристиан казва, че кучешката уста е по-чиста от човешката.
- Попитай вуйчо си Марк - обади се Сам, -дали предпочита да целува Маги или Ренфийлд.
-Сам - обади се Марк предупредително, но по-малкият му брат му се ухили.
Като се кискаше, Холи взе капака от Ренфийлд и церемониално го пусна в коша за боклук.
Под ръководството на Маги групата успя да спретне прилична вечеря за Деня на благодарността, включително тавата с макарони и сирене, кастрона със сладки картофи, грах, салата, пуйка и обикновен дресинг, приготвен с трохи от френски хляб, орехи и градински чай.
Сам отвори бутилка червено вино и наля чаши на всички. На Холи връчи тържествено чаша с червен сок от грейпфрут.
- Аз ще вдигна първия тост — обяви той. — За Маги, която спаси Деня на благодарността. -Те чукнаха чаши.
Погледът на Маги случайно попадна върху Холи, която въртеше и душеше течността в чашата си, подражавайки на Сам, който дегустираше виното. Тя видя, че Марк също е забелязал и потисна една усмивка. Гледката предизвика усмивка дори върху замисленото лице на Алекс.
- Не може да вдигате тост само за мен -възрази Маги. - Трябва да вдигнем тост за всекиго.
Марк надигна чашата си.
- За триумфа на надеждата над опита - каза той и всички се чукнаха.
Маги му се усмихна. Перфектен тост, помисли си тя, за един перфектен ден.
След вечерята и десерта от пай и кафе те събраха чиниите, изчистиха кухнята и прибраха останалата храна в затворени кутии. Сам включи телевизора, намери футболен мач и се изтегна на един фотьойл. Преялата Холи се сви в ъгъла на дивана и бързо заспа. Маги я зави с едно одеяло и седна до Марк в другия край на дивана. Ренфийлд докуцука до кучешкото си легло в ъгъла и се пльосна с доволна въздишка.
Макар че не се интересуваше много от футбол, Маги обичаше ритуала да се гледа мач в Деня на благодарността. Това й напомняше за всичките празници, които бе прекарвала с баща си и братята си, всички от които крещяха, тюхкаха се и се възмущаваха от виковете на рефера.
Алекс отиде до вратата.
- Тръгвам си - обяви той.
- Остани и изгледай мача - предложи Сам.
- Ще ни трябва помощ, за да изядем останалото - добави Марк.
Алекс поклати глава.
- Благодаря, но времето със семейството, ми беше повече от достатъчно. Радвам се, че се запознахме, Маги.
- Аз също.
Сам завъртя очи, след като Алекс излезе.
- Защото там, където отива, царят радост и щастие.
- Като се има предвид бракът му, който се разпада - обади се Маги, - нормално е да изживява мрачен период.
Братята очевидно намериха това за доста забавно.
- Скъпа - каза Марк, - Алекс е в мрачен период от двегодишен.
Накрая Маги установи, че се е облегнала върху ръката на Марк. Тялото му беше твърдо и топло, рамото му поддържаше тавата й идеално. Тя гледаше с половин око мача, телевизионният екран беше размазано цветно петно, дока-то тя попиваше усещането да е близо до Марк.
- Макароните със сирене - каза той - бяха дори по-хубави от това, което си бях представял.
- Тайна съставка.
- Която е…?
- Няма да кажа моята, докато ти не ми кажеш своята.
В maca му се долови усмивка.
- Първо ти.
- Пръсвам малко олио от трюфели в соса.
А сега ти ми каже какво слагаш в кафето.
- Щипка кленова захар. - Той беше взел ръката й, палецът му я галеше по кокалчетата. Небрежната чувственост на докосването му изпратиха дълбока, едва доловима тръпка през нея. Тя изпитваше в еднаква степен удоволствие и отчаяние, тайно признавайки си, че за жена, която е решила да не се забърква, е направила страшно много съмнителни избори напоследък.
Какво беше казала Елизабет? Че когато това престане да е флиртуване, тогава се превръща в проблем. А Маги не можеше да отрича повече, че отношенията й с Марк отдавна са прехвърлили границите на флиртуването и несериозната закачка. Би моша да го обича, ако си позволеше да се случи. Дълбоко, страстно, разрушително.
Той беше капанът, който тя някога отчаяно си бе обещала да избягва.
- Трябва да вървя - прошепна тя.
- Не, остани. - Марк погледна в очите й и онова, което видя, го накара да повдигне ръката си до бузата й в нежна собственическа ласка. -Какво е това? - промърмори той.