Маги поклати шава и се опита да изобрази усмивка, отблъсквайки се от него. Всеки мускул се стегна в протест, когато тя напусна топлия комфорт на неговата близост. Тогава отиде до Холи, която продължаваше да спи шумно, и се наведе да я целуне.
- Тръгваш ли си? - попита Сам и се надигна от фотьойла.
- Няма нужда да ставаш - възпря го Маги, но Сам се приближи и обви ръце около нея в братска прегръдка.
- Нали знаеш - каза той весело, - ако изгубиш интерес към брат ми, аз съм освежаваща алтернатива.
Маги се засмя и поклати глава.
*
Когато излезе навън да изпрати Маги, Марк беше изпълнен с желание, симпатия и съчувствие, и през всичко това преминаваше чувство на безсилие. Беше наясно с конфликта вътре в нея, разбираше го вероятно много по-добре, отколкото тя предполагаше. А той се намираше в позицията да трябва да я побутва внимателно към нещо, за което тя бе решила, че никога няма да е готова. Ако беше въпрос само на търпение, то той беше готов да прояви цялото търпение на света. Но това нямаше да е достатъчно да я откъсне от страховете й.
Той спря на предната веранда, искаше му се да поговорят минута-две, преди да излязат под ледения бриз навън.
- Утре ще работиш ли в магазина? - попита я.
Маги кимна, но не се осмели да срещне погледа му.
- Ще е доста натоварено до Коледа.
- Какво ще кажеш да хапнем заедно някоя вечер през тази седмица?
Това я накара да го погледне. Очите й бяха топли и тъмни, в извивката на устата й се четеше меланхолия.
- Марк, аз… - Тя спря и преглътна мъчително; изглеждаше толкова нещастна, че той инстинктивно се пресегна към нея. Тя се стегна, опита се да издърпа ръце, но той не я пусна. Дъхът им се смеси в кълбо от пара.
- Защо Сам да може да те прегръща - каза Марк, - а аз да не мога?
- Различна прегръдка - успя да отвърне тя.
Марк наведе чело към нейното.
- Защото ме желаеш - прошепна той:
Маги не го отрече.
Мина една дълга секунда, след което тя разгъна ръце и ги обви около него.
- Аз не съм това, от което се нуждаеш -каза тя; гласът й прозвуча заглушен в пуловера му. - Трябва ти някоя, която да се обвърже с теб и с Холи. Някоя, която може да бъде част от твоето семейство.
- Днес ти създаде впечатление точно за такава.
- Давах ти смесени сигнали. Знам. Съжалявам. - Маги въздъхна и гласът й се изпълни с тъга. - Явно си прекалено голямо изкушение за мен, за да ти устоя.
- Затова просто трябва да се предадеш -каза той нежно.
През тялото й премина тръпка смях. Но когато тя вдигна очи към него, разтърсена от нова тръпка, той видя, че очите й блестят от сълзи.
- Боже мой, моля те, не плачи - прошепна той. Една сълза се отрони надолу по бузата й и той я избърса с палец. - Маги, ако не спреш, ще те любя точно тук, на тази студена веранда.
Маги зарови лице в гърдите му, пое си дълбоко дъх няколко пъти и отново го погледна.
- Сигурно изглеждам като страхливка -каза тя. - Но си знам границите. Ти нямаш представа през какво съм преминала, да гледам как съпругът ми умира бавно в продължение на повече от година. Това едва не ме уби. Не мога да го направя отново, никога. Опитах веднъж -стига толкова.
- Твоят опит е завършил почти веднага след започването - каза Марк, изпълнен с нетърпелив копнеж, наслаждавайки се на усещането да я държи в ръцете си. - Бракът ти никога не е имал шанс да се развие. Ти никога не си имала ипотеката, кучето, децата, споровете за това на кого е ред да пусне прането. - Виждайки трепкащата извивка на долната й устна, той не можа да се въздържи и я целуна, прекадено силно и кратко за удоволствие. - Да не правим това точно сега. Хайде, ще те изпратя до колата ти.
И двамата мълчаха, докато стигнаха до Себринга. Маги се обърна към него и той обхвана лицето й в ръце и я целуна отново, този път устата му остана по-дълго върху нейната, докато тя издаде тих, гърлен звук и отговори на целувката му.
Марк вдигна глава и оправи непокорните й къдрици; след това заговори с глас, пресипнал от чувства.
- Да си сам не означава да си в безопасност, Маги. Означава просто да си сам. - След като тя се качи в колата си, той затвори внимателно вратата и остана да гледа, докато колата се изгуби по пътя.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
За облекчение на Маги отношенията й с Марк се върнаха към нормалното след Деня на благодарността. Той й донесе кафе в магазина и беше толкова облекчаващо и очарователно, че тя почти успя да се самоубеди, че случката на предната веранда изобщо не се е случвала.
В понеделник, почивният ден на Маги, Марк я помоли да му помогне при пазаруването за Коледа, защото със Сам нямали никаква представа с какво да започнат. Маги го придружи до различни магазини във Фрайдей Харбър, като го съветваше за новите гирлянди за украса на полицата над камината и над вратите, венеца за входната врата, комплекта свещници на стъклени поставки и стария плакат на Дядо Коледа в рамка. Единственото нещо, на което Марк се опъна, беше декоративна пирамида от плодове в стил Уилямсбърг като доминираща празничната маса.