- Мразя изкуствени плодове - каза Марк.
- Защо? Красиво е. Викторианците са ги използвали за празнична украса.
- Не обичам нищо, което изглежда сякаш може да се яде, а всъщност не може. Предпочитам пирамида, направена от истински плодове.
Маги го изгледа развеселена.
- Няма да изтрае кой знае колко дълго. А ако е направена от истински плодове и ги изядеш, какво ще правиш тогава?
- Ще купя повече плодове.
След като натовариха последните покупки в пикала му, Марк успя да склони Маги да вечеря с него. Тя се бе опитала да откаже, казвайки, че това прекалено много ще прилича на среща, но той я убеди.
- Ще прилича по-скоро на обяд. Само че по-късен. - И тя отстъпи. Отидоха в уютен ресторант на четири мили извън Фрайдей Харбър и седнаха на една маса до каменната камина. На светлината на свещите ядоха сочни морски миди от Аляска, патешко конфи и козе сирене, и филе миньон с лъскава глазура.
- Ако това беше среща - каза й Марк след това, - щеше да е най-хубавата в живота ми.
- Беше добра тренировка - каза Маги със смях, - за момента, когато наистина ще излезеш на среща с някоя.
Но дори за самата нея гласът й беше прозвучал фалшиво и кухо.
През седмиците, приближаващи Коледа, островът се раздвижи от празнично оживление, концерти, тържества, състезания и фестивали. Това, което Холи очакваше с най-голямо нетърпение, беше годишния корабен парад. Организиран от Морския клуб във Фрайдей Харбър и Яхтения клуб на остров Сан Хуан, той представляваше флотилия от украсени и осветени морски съдове, които плаваха от Корабостроителния залив до Яхтения клуб и обратно. Дори лодкарите, конто не се бяха присъединили към парада, монтираха лампички на кораб-четата си. Последният във флотилията щеше да бъде корабът „Дядо Коледа“, от който добрият старец щеше да слезе на пристанище Спринг стрийт. Там щеше да бъде посрещнат от музиканти и да пътува в пожарна кола до центъра.
- Искам да го гледам с теб - беше казала Холи на Маги, която обеща да отиде на Спринг стрийт, след като затвори магазина, и да се срещне там с тях.
Пристанището и околностите бяха препълнени с хора и веселата глъчка на посетителите на парада и коледните песни бяха почти оглушителни. Маги вървеше през множеството, минаваше покрай семейства с деца, влюбени двойки и групи приятели. Осветените кораби блестяха и просветваха в мрака, предизвиквай-
ки викове на възхищение от тълпата. Със свито сърце Маги осъзна, че няма да може да намери лесно Холи и Марк, ако изобщо ги намереше.
Няма значение, каза си тя. Щяха да си прекарат добре и без нея. Тя не беше част от семейството. Дори Холи да се разочароваше, че не се е появила, това нямаше да трае дълго.
Само че нищо не можеше да успокои напрежението в гърлото, нито тревогата в гърдите й. Тя продължи да търси в тълпата, отминавайки семейство след семейство.
За миг си помисли, че чува името си сред врявата. Спря, обърна се и се огледа наоколо. Видя момиченце в розово зимно палто и червена шапка. Беше Холи, стоеше до Марк и й махаше. С въздишка на облекчение Маги тръгна към тях, като си проправяше път през тълпата.
- Пропусна някои от корабите - извика й Холи, хващайки я за ръка.
- Съжалявам. - Маги прозвуча задъхано. -Беше трудно да ви намеря.
Марк се усмихна и обви ръка около раменете й, притискайки я към себе си. Наведе се и погледна в лицето й, когато усети, че тя се опитва да си поеме дълбоко дъх.
- Добре ли си? - попита я.
Маги се усмихна и кимна, беше на ръба да се разплаче.
Не, помисли си тя. Не съм добре. Чувстваше се така, сякаш сънува някой от онези сънища, в които се опитваше да намери някого или нещо, което винаги беше далече, някой от онези озадачаващи, изпълнени с паника кошмари. А сега беше на мястото, където най-много искаше, и с двете същества на този свят, с които най-много искаше да бъде.
Беше толкова хубаво, че чак се страхуваше.
*
- Сигурна ли си, че не искаш елха? - попита я Марк следващия понеделник, когато Маги му помагаше да натовари едно идеално дръвче в пикапа.
- Нямам нужда - отвърна весело тя, като вдишваше свежите следи от сок по ръкавиците си, докато връзваше дръвчето. - Винаги прекарвам Коледа в Билингъм.
- Кога заминаваш?
- На Бъдни вечер. - Виждайки леко намръщената му физиономия, тя добави: - Преди да тръгна, ще мина да оставя подарък за Холи под елхата, така че да го отвори сутринта на Коледа.