- Тя би предпочела да го отвори в твое присъствие.
Мали примигна, не знаеше какво да отговори. Това означаваше ли, че той иска тя да прекара Коледа с него? Мислеше да я покани ли?
- На Коледа винаги съм със семейството си - каза тя предпазливо.
Марк кимна и изостави темата. Закара я до къщата на Рейншедоу и двамата заедно внесоха елхата.
Вътре беше тихо, Холи още беше на училище. Сам беше отишъл в Сиатъл на гости при приятели и да направи някои покупки за празника.
Маги се усмихна, когато видя количеството бели хартиени снежинки, които висяха от вратите и тавана.
- Някой е бил много зает.
- Холи се научи да ги прави в училище -каза Марк. - И сега се е превърнала във фабрика за снежинки.
Той запали огън в камината, докаго Маги разопаковаше пакетите с бели лампички за елхата.
За един час успяха да сложат елхата на стойка и да я украсят със светлини.
- А сега е ред на вълшебната част - каза Маги и се промъкна в тясното пространство зад елхата. Тя включи осветлението и дървото заблестя и затрепка.
- Това не е вълшебно - възрази Марк, но се усмихна, когато се отдръпна назад, за да види елхата.
- Какво е тогава?
- Комплект малки крушки, които светят в резултат от движението на електрони в полупроводник.
- Да. - Маги вдигна важно показалец, ко-гато се доближи до него. - Но какво ги кара да блещукат?
- Магия - каза той примирено и устните му се извиха.
- Точно така. — Тя се усмихна със задоволство.
Марк прокара ръка през косата й, обхвана главата й и я погледна.
- Нуждая се от теб.
В продължение на един миг Маги не можеше нито да помръдне, нито да диша. Изявлението бе стряскащо по своята прямота и откровеност. Тя не можеше да се извърне, можеше само да се взира в него, хипнотизирана от изражението на синьо-зелените му очи.
- Преди не много време казах на Холи, че любовта е избор - каза Марк. - Грешал съм. Любовта не е избор. Единственият избор е какво ще правиш с нея.
- Моля те - прошепна тя.
- Разбирам от какво се страхуваш. Разбирам защо това е толкова трудно за теб. И че можеш да избереш да не се възползваш от шанса.
Но независимо от това аз ще те обичам.
Маги затвори очи.
- Ще имаш всичкото време, от което се нуждаеш — чу го тя да произнася. — Мога да чакам, докато си готова. Просто трябваше да ти кажа как се чувствам.
Тя не успя да се застави да го погледне.
- Може никога да не съм готова за този вид обвързване, което ти искаш. Ако ме молиш просто за неангажиращ секс, това няма да е проблем. Мога да го направя. Но ти…
- Окей.
Очите й се ококориха.
- „Окей“ какво?
- Ще приема неангажиращ секс.
Маги го изгледа смаяно.
- Току що каза, че искаш да чакаш.
- Искам да чакам за обвързване. Но междувременно съм готов да приема секс.
- Значи… няма да имаш проблем с физическа връзка, която не води до никъде?
- Щом това е най-добрата ти оферта.
Когато се взря в него, Маги видя проблясване на смях дълбоко в очите му.
- Предизвикваш ме - каза тя.
- Не повече, отколкото ти мен.
- Не - произнесе той тихо. - Не те предизвиквам.
Маги беше прекалено развълнувана, за да е в състояние да разбере цялото объркано кълбо от емоции в себе си. Имаше възмущение, страх, тревога… дори намек за удоволствие, но нищо от това не бе причината за бликналата трескава топлина, която беше започнала да се разпространява из цялото й тяло. Усещането се събираше на места, които правеха червенината й още по-плътна и я караха да чувства още по-остро присъствието му. Желаеше го, точно сега, с шеметна нужда, която караше стомаха й да се надига и сърцето й да бие оглушително.
Маги беше смаяна, когато се чу да пита с нетрепващ глас:
- Къде е спалнята ти?
Тя имаше удоволствието да види как очите му се разширяват и блясъкът на веселие изчезва.
Марк я поведе нагоре по стълбището, като я поглеждаше отвреме на време, сякаш да се увери, че е още с него. Влязоха в стаята му, чиста и спартански обзаведена, стените бяха боядисани в неутрален цвят, който беше неразличим на слабата декемврийска светлина.
Преди да се е изплашила, Маги събу обувките си и съблече сакото и дънките си. Хладният въздух в спалнята я накара да потръпне, докато стоеше там по бельо. Марк се приближи до нея и тя вдигна глава и видя, че си е съблякъл пуловера и тениската. Горната половина на тялото му беше гола и мускулеста. И красива. Движенията му бяха предпазливи, леки, сякаш се опитваше да не я стресне. Тя усети почти физически погледа му, когато се плъзна по нея, спирайки накрая върху лицето й.