- Колко си красива - прошепна той и ръката му я погали по рамото. Сякаш му отне цяла вечност, докато завърши събличането й, целуваше всеки милиметър от кожата й, който се разкриваше.
Накрая тя легна гола на леглото, пресягайки се към него невиждащо. Той свали дьнките си и я притегли към себе си, кожата му беше трескаво-гореща под изследващите й ръце. Целуна я, устата му я претърси умело, след това изискващо, и тя се отвори към него, приемайки всичко.
Разгърна се ново усещане, удоволствието се надигна в отговор на изкусното изследване на неговата уста, на внимателните му ръце, заля я топлина.
Отпускайки тежестта си върху нея, Марк отметна назад нежно косата й от изпотеното чело.
- Ти наистина ли мислиш, че е възможно да бъде нещо по-малко от това? - попита той тихо.
Маги се взря в очите му, разтърсена до дълбините на душата си. За тях не можеше да има нищо по-малко от любов, не по-малко от завинаги. Истината беше тук, в бързината на слетите им пулсове, в разтърсващото желание между тях. Не можеше повече да го отрича.
- Обичай ме - прошепна тя, нуждаеща се от него, копнееща най-после да го притежава.
- Винаги. Маги, скъпа… - Той влезе в нея, горещ натиск, който я изпълни с едно неумолимо плъзгане. Беше толкова силен вътре в нея, върху нея. Тя усети вълните на удоволствието как стават все по-високи, как после леко се отдръпват назад, след това отново връхлитат, и извика от учудване. Ръцете й се забиха в гърба му, хлъзгавите от пот мускули се издуха под дланите й. Той я последва, откри собственото си избавление в сладкото, силно пристанище на нейната прегръдка.
След това останаха да лежат заедно в намираща се извън обсега на човешките възприятия тишина, с тела, притиснати интимно едно в друго.
Имаше много въпроси, които да бъдат зададени, отговори, които да бъдат намерени. Но засега всичко това можеше да почака, докато тя лежеше, потопена в едно ново чувство, изпълнено с възможности. И с надежда.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Бъдни вечер
Някои от опакованите подаръци трябваше да се преместят, докато Алекс и Сам подготвят и пуснат електрическото влакче да обикаля около елхата. Холи ликуваше, тичаше наоколо в червената си трикотажна пижама, следвайки движението на вагончетата. Ренфийлд изпълзя напред и загледа подозрително.
Стигнаха до съгласие, че Холи може да отвори един подарък на Бъдни вечер, а останалите щяха да почакат до сутринта. Естествено, тя избра най-големия пакет, който се оказа комплект влакчета. Другата кутия, която още стоеше неразопакована, съдържаше вълшебна къщичка, която Маги беше започнала да прави за нея, заедно с боя, торбички сух мъх и цветя, един буркан бляскаво лепило и други материали за Холи, за да украсява с тях.
Марк седеше на дивана до Маги, която оправяше една купчина коледни книги, от които бяха чели на глас.
- Става късно - прошепна Маги. - Скоро трябва да тръгвам. - Тя потръпна от удоволствие, когато той се наведе и заговори тихо в ухото й.
- Прекарай нощта с мен.
Маги се усмихна.
- Мислех, че тук има твърдо установена забрана за пренощуване - прошепна в отговор тя.
- Да, но има изключения: гостенката може да остане да нощува, ако ще се жениш за нея.
Тя го изгледа предупредително:
- Пак ставаш нахален, Нолан.
- Така ли мислиш? Тогава сигурно няма да ти хареса един от подаръците, които ще ти дам утре сутринта.
Сърцето й пропусна един удар.
- О, Боже. - Тя отпусна шава в ръцете си. -Не ми казвай, че е това, което си мисля. - Маги го погледна през пръстите си.
Марк й се усмихна.
- Имам причина да се надявам. Беше ти трудно да ми казваш „не“ напоследък.
Което беше повече или по-малко вярно. Маги отпусна ръце и се взря в него, в този красив, невъзможно секси мъж, който беше променил целия й живот за толкова кратко време. Обля я вълна щастие, толкова силна, че едва можеше да диша.
- Това е единствено, защото те обичам -каза тя.
Той се протегна към нея, тавата му се сведе към нейната, устата му беше твърда и сладка.
- Ха! - чу тя Холи да възкликва и да се киска. - Те се целуват отново!
- Имаме само една възможност - каза й той. - Ще отидем на горния етаж, така че да не ги виждаме.
- Да не виждате кого? - попита Холи.
- Ъ-ъ… джуджетата, разбира се, помощниците на Дядо Коледа, които ще се появят всеки момент.
- Време ли ми е да си лягам?
- Часът ти за лягане мина преди половин час.
Очите на Холи се разшириха.
- Дядо Коледа ще мине скоро! Трябва да извадя сладките и млякото.
- И не забравяй морковите за северния елен - каза Маги, като се откъсна от Марк, и тръгна към кухнята с Холи.
- Мислиш ли, че Ренфийлд може да уплаши Дядо Коледа? - попита Холи.