Всички тези мисли, а и други, нахлуха в съзнанието му. Но той произнесе само:
- Искаш ли да ти разкажа приказка за лека нощ?
Холи кимна и погледът й се отмести към Сам, който се бе облегнал на касата на вратата.
- Имало едно време… - започна Марк -три мечки.
- Двама вуйчовци мечоци-добави Сам от прага с някакво неясно смирение в гласа - и едно малко мече.
Марк се усмихна едва-едва, без да спира да гали косицата на Холи.
- Всички те живеели в една голяма къща край морето…
ВТОРА ГЛАВА
Звънчето на вратата на магазина иззвъня, когато мъжът от мечтите на Маги влезе. Или поточно: мъжът от нечия друга реалност, тъй като държеше ръката на малко момиченце, което трябва да беше дъщеря му. Докаго детето бързо изтича да погледа една голяма въртележка, която се въртеше бавно в ъгъла на магазина за играчки, баща му прекрачи вътре.
Полегатата септемврийска светлина се плъзна над късата тъмна подстрижка с леш извити крайчета отдолу на тила. Когато мина под провесеното от тавана украшение от движещи се пръчици и пластинки, мъжът леко наклони глава, за да не го закачи. Движеше се като спортист, отпуснато, но едновременно с това енергично, създавайки впечатлението, че ако неочаквано хвърлиш нещо по него, ще го хване без никакво колебание.
Усетил безпомощния интерес на Маги, той погледна в нейната посока. Имаше силно, изсечено лице, въздействаща с грубата си мъжественост осанка и толкова сини очи, че човек ги забелязваше от другия край на магазина. Макар да бе висок и впечатляващ, в него не се усещаше самодоволство… само спокойна, авторитетна увереност. Заради следобедната сянка и износените, почти дрипави джинси, той изглеждаше малко развлечен и много секси.
Беше мъж, когото харесват.
Откъсвайки погледа си от него, Маги припряно вдигна едно дървено тъкачно станче. После с изключително внимание опъна наново няколко еластични нишки.
Като пъхна ръце в джобовете си, мъжът отиде при дъщеря си. Заинтересува се от влакчето, което обикаляше около целия магазин, релсите му бяха разположени върху една полица близо до тавана.
След отварянето на “Вълшебното огледало” преди три месеца, бизнесът бе потръгнал добре. Масите бяха отрупани със старомодни играчки: бинокли, ръчно направени топки йо-йо, дървени колички, препарирани животни, хвърчила.
- Това е Марк Нолан с племенницата си Холи - обърна се към Маги Елизабет, една от служителките в магазина. Елизабет беше пенсионерка, но идваше да работи на половин ден. Беше общителна жена, която като че ли познаваше всички, шито живееха на остров Сан Хуан. Маги, която се бе преместила тук от Билингьм в началото на лятото, откриваше в лицето на Елизабет неоценим източник на информация.
Елизабет познаваше клиентите, семейните им истории и личните им вкусове, и помнеше имената на внуците на всички.
- Не наближава ли скоро рожденият ден на Закъри? - случваше се да попита тя някоя приятелка, която тършува из магазина. Или пък: -Чух че бедната малка Мадисън е нещо потисната - имаме няколко нови книги, идеални са за четене в леглото.
Когато Елизабет беше на смяна, нямаше случай, в който някой да влезе в магазина и да не купи нещо. Случваше се понякога Елизабет да телефонира на клиенти, щом получеха нещо ново, което тя предполагаше, че ще ги заинтересува. Когато живееш на остров, няма по-ефикасна реклама от препоръката от познат.
Очите на Маги леш се разшириха:
- Племенница?
- Да, Марк се грижи за нея. Майка й загина в автомобилна катастрофа преди шест месеца, горкото сираче. Марк я взе от Сиатьл и сега живеят в лозето “Рейншедоу” в къщата на брат му Сам. Нямам представа как тези двамата успяват да се грижат сами за момиченцето, но явно се справят.
- И двамата ли са неженени? - Въпрос, който не й беше работа да задава, но той просто се изплъзна от устата й, преди да го осъзнае.
Елизабет кимна.
- Имат още един брат, Алекс, който е семеен, но подочух, че имали проблеми. - Тя хвърли съжалителен поглед към Холи. - Момиченцето има нужда от жена около себе си. Мисля, че това е една от причините да не иска да говори.
Челото на Маги се свъси.
- Имаш предвид с непознати?
- С всички. От катастрофата насам.
- О-о-о… - прошепна Маги. - Един от племенниците ми не искаше да говори, когато тръгна в началното училище. Но говореше вкъщи с родителите си.
Елизабет поклати тъжно глава.
- Доколкото знам, Холи си мълчи през цялото време. - Тя сложи една розова конична шапка с воал върху белите си къдрици, които танцуваха като антенки на пеперуда, и я завърза с ластик под брадичката си. - Надяват се да излезе скоро от това състояние. Докторът ги посъветвал да не я притискат.