Като взе един скиптър, завършващ отгоре с блестяща звезда, Елизабет се върна в стаята за партита, където се провеждаше един рожден ден.
- Време е за тортата, Ваше височество! -обяви тя и бе възнаградена с пронизителни писъци, преди вратата да се затвори зад гърба й.
След като издаде касовата бележка на един клиент, който бе купил препариран заек и книжка с картинки, Маги огледа магазина, докато не намери Нолан отново.
Детето гледаше една вълшебна къщичка, прикрепена към стената. Маги я бе направила сама, декорирайки покрива със сух мъх и оцветени в златисто капачки от бутилки. Кръглата вратичка бе изработена от кутийката на счупен джобен часовник. Изправена на пръсти, Холи се взираше през малкото прозорче.
Маги излезе бързо иззад тезгяха и се приближи към нея, без да й убягва лекото сковаване на гърба на момиченцето.
- Знаеш ли какво е това? - попита тя детето тихо.
Холи поклати шава, без да се обръща към нея.
- Повечето хора си мислят, че е кукленска къщичка, но не е така. Тя е вълшебна къщичка.
Едва тогава Холи се изви и прокара поглед по нея - от гуменките до къдравата червена коса.
Маги изпита неочакван прилив на нежност, докато двете се изучаваха една друга. Тя видя деликатната сериозност, която вече не вярваше в устойчивостта на нищо. И усети, че въпреки всичко Холи продължава да обитава ъгълчетата на своето детство, готова да бъде изкушена от намека за нещо, което напомня за магия.
—Вълшебницата, която живее тук, винаги изчезва през деня - каза Маги. -Но нощем се връща. Сигурна съм, че няма да има нищо против, ако ти разреша да надникнеш вътре. Искаш ли?
Холи кимна.
Маги внимателно се протегна към закопчалката отстрани на къщичката и я разкопча. Цялата предна част се залюля и се отвори, разкривайки три малки обзаведени стаи, съдържащи легло, което бе направено от клонки… украсена чаша за еспресо, която трябваше да играе ролята на вана… маса, оформена като гъба и коркова запушалка от вино вместо стол.
Маги се зарадва, когато по лицето на Холи се разля колеблива усмивка и разкри трогателната липса на зъбче в долната редичка.
- Тази вълшебница няма име - продължи Маги доверително и вдигна фасадата. - Имам предвид - няма човешко име. Само вълшебно, което - разбира се - хората не могат да произнесат. Затова се опитвам да измисля как да я наричам. Когато реша, ще изпиша името с боя върху предната врата. Може би Левъндър1 . Или Роуз2. Харесва ли ти някое от тях?
Холи поклати глава и прехапа устни, загледана замечтано в къщичката.
- Ако ти се сещаш за някое име - каза й Маги, - можеш да ми го напишеш ей тук.
В този момент към тях се присъедини вуйчото на Холи, обгръщайки грижовно крехкото й рамо.
- Наред ли е всичко, миличка?
Привлекателен глас, тъмен, напомнящ бавен тътен. Но в погледа, който хвърли на Маги, просветна предупредителен блясък. Тя отстъпи крачка, когато се оказа лице в лице с високия над метър и осемдесет безкомпромисен мъж. Марк Нолан не беше точно красив, но дръзките му черти и матовата му кожа правеха красотата неуместна. Един малък белег високо на бузата му във формата на полумесец, сребреещ на светлината от прозореца, му придаваше лек намек за грубост. А очите… рядък нюанс на синьо-зелено, като океана в брошура за пътешествия в тропиците. Изглеждаше опасен по някакъв начин, което вече бе проличало. Той беше грешката, за която човек никога нямаше да съжалява напълно, че прави.
Тя успя да изобрази неутрална усмивка.
- Здравейте. Аз съм Маги Колинс. Магазинът е мой.
Нолан не си даде труд да каже собственото си име. Забелязвайки интереса на племенницата си към вълшебната къщичка, той попита:
- Продава ли се?
- Съжалявам, не. Тя е част от декорацията на магазина. - И като погледна надолу към малкото момиченце, Маги добави: - Но не е трудно да се изработи. Ако искаш, можеш да ми нарисуваш как си я представяш и да ми я донесеш, а аз ще ти помогна да я направим двете заедно.
Тя клекна и приближи лице до това на момиченцето.
- Човек никога не знае дали някоя вълшебница няма да дойде да живее в нея. Единственото, което можеш да направиш, е да чакаш и да стискаш палци.
- Аз не мисля… - започна Марк Нолан, но изведнъж млъкна, когато Холи се усмихна и се протегна да докосне едната от кристалните обици, които висяха на ушите на Маги, карайки я да се залюлее.
Нещо в момиченцето, във вързаната накриво опашка и изпълнения с копнеж поглед достигна до най-дълбоките слоеве на душата й. Маги изпита сладко, почти болезнено пробождане в гърдите, докато двете се гледаха.
Разбирам те - искаше й се да каже. –И аз загубих някого. Нямаше правила как да се справиш със смъртта на човек, когото обичаш. Трябва да приемеш и да се примириш, че загубата винаги ще те съпътства, като бележка за напомняне, забодена от вътрешната страна на сакото. Но все още съществуваха възможности за щастие. Дори за радост. Маги не си позволяваше да се съмнява.