- Искаш ли да разгледаш една книжка за вълшебници? - попита тя и видя нетърпение да озарява личицето на детето.
Когато се изправи, тя усети как малката ръчица докосва леко нейната и пръстите й се сключиха около доверчивото юмруче.
Осмели се да погледне към Марк Нолан и видя, че лицето му е безизразно, недружелюбният му поглед пронизваше сплетените им ръце. Тя почувства, че това го е изненадало, тази готовност от страна на Холи да подаде ръка на една напълно непозната. Но тъй като той не възрази, тя помъкна детето със себе си в дъното на магазина.
- Секцията с книгите… е тук - каза Маги. Те отидоха до една масичка като за деца и няколко столчета. Докато Холи сядаше, Маги измъкна един тежък, богато илюстриран том от етажерката. - Ето я - обяви тя весело. - Тук има всичко, което човек би искал да разбере за вълшебниците. - Книгата беше с красиви илюстрации, а някои от страниците при разгръщане можеха да стават триизмерни. Маги седна на малкото столче до Холи и отвори книгата.
Нолан стоеше наблизо, правеше се, че проверява съобщенията на клетъчния си телефон, но Маги бе сигурна в тайния му интерес. Въпреки, че му се искаше да я остави да си говори с племенницата му, той не би позволил това да стане, без да ги надзирава.
Маги и Холи сведоха глави над раздела “Какво правят вълшебниците по цял ден”, показвайки ги как съшиват дъгата като дълги разноцветни ивици, как се грижат за градините си, как правят чаени партита с пеперудите и калинките.
С ъгълчето на окото си Маги видя, че Марк Нолан е извадил едно от запечатаните копия от рафта и го е сложил в кошницата за пазаруване. Тя не можеше да не забележи твърдите, жилави очертания на тялото му, гъвкавите мускули под стария деним и избелялата сива фланелка.
Какго и да изкарваше прехраната си, Нолан се обличаше като момче от работническата класа, с изтъркани обувки и приличен, но съвсем не биещ на очи ръчен часовник. Това бе едно от нещата, които Маги харесваше у островитяните или санхуановците, какго те сами се наричаха.
Човек никога не можеше да каже кой е милионер и кой земеделец.
Една възрастна жена се приближи към касата и Маги побутна книгата към Холи.
- Трябва да помогна мъничко - каза й тя. -Можеш да я разглеждаш колкото искаш.
Холи кимна и леко разгърна крайчеца на триизмерната дъга с пръсти.
Маги отиде зад щанда и погледна сивокосата жена със стилна прическа и очила с дебели стъкла.
- Бих искала да ми опаковате това за подарък - каза клиентката и побутна шарено дървено влакче, сложено върху щанда.
- Страхотен комплект - усмихна й се Маги. - Можете да подредите релсите по четири различни начина. А след това да добавите и въртящия се мост. Той има малки портички, които автоматично се отварят и се затварят.
- Наистина?! А може би трябва да взема един такъв още сега.
- Нека ви покажа един. Имаме го на витрината точно отпред… - Когато Маги поведе жената към масичката с влакчето, видя че Холи и вуйчо й са се махнали от секцията с книгите и се разхождат между поставките с вълшебни крила по стената. Нолан вдигна детето, за да вижда по-добре. Маги усети как стомахът й се свива при вида на добре очертаните мускули на мъжа под сивата фланелка.
Откъсна с усилие очи от него и насочи отново вниманието си към комплекта с влакчето. До като се занимаваше с него, клиентката видя изписаната на стената отзад фраза.
- Колко хубав цитат - каза тя. - От някое стихотворение ли е?
- “Пинк Флойд” - обади се Нолан и сложи на щанда пълната пазарска кошница. - От албума “Да се научиш да летиш”.
Когато Маги срещна очите му, усети че се изчервява от върха на главата до пръстите на краката.
- Харесвате ли „Пинк Флойд”?
Той се усмихна леко.
- Харесвах ги в гимназията. По време на периода, когато се обличах в бяло и черно заради емоционалната си изолация.
- Спомням си този период - обади се възрастната жена. - Родителите ти искаха да се обадят на губернатора и да те запишат в националната гвардия.
- Слава богу, обичаха страната си прекадено много, за да те откъснат от тази идея. - Усмивката на Нолан се разшири, оставяйки Маги объркана, макар той да не гледаше в нейната посока.
Тя се засуети, докато пъхаше опакования
подарък в една торба с канапени дръжки.
- Заповядайте - погледна тя усмихнато жената и й подаде пакета.
Нолан се пресегна.
- Изглежда тежък, госпожо Боруиц. Защо не ме оставите да го занеса до колата вместо вас?