Лицето на дребната старица светна.
- Благодаря ти, но мога да се справя. Как са братята ти?
- Сам е добре. През повечето време е навън, на лозето. Колкото до Алекс… не го виждам много напоследък.
- Оставя отпечатъка си върху Рош Харбър.
- Да-а. - Ъгълчетата на устните му слабо се изкривиха. - Няма да спре, докато не покрие целия остров с апартаменти и паркинги.
Жената сведе поглед към Холи.
- Здравей, сладурано. Как си?
Детето кимна срамежливо, но не каза нищо.
- Сега тръгна в първи клас, нали? Харесваш ли учителката си?
Поредно боязливо кимване.
Госпожа Боруиц изцъка:
- Още ли не говориш? Е, скоро ще трябва да започнеш. Защото как другите ще знаят какво мислиш, ако не им казваш?
Холи заби поглед в една точка на пода.
Макар думите на жената да не бяха груби, Маги забеляза как челюстта на Нолан се стегна.
- И това ще стане - каза той с небрежен той. - Госпожо Боруиц, тази чанта е по-голяма от вас. Дайте ми да я отнеса до колата ви, че иначе току виж ме накарали да върна значката за заслуги.
Жената се засмя.
- Марк Нолан, случайно знам, че никога не си печелил значка за заслуги.
- Това е, защото никога не ми позволихте да ви помогна…
Двамата започнаха да се препират шеговито, докато накрая той взе пакета от нея и се насочи към вратата. После хвърли поглед през рамо. - Холи, почакай ме тук. Връщам се след секунда.
- Не се безпокойте - каза Маги, - ще я наглеждам.
Погледът на Нолан се плъзна за миг по нея.
- Благодаря - кимна той и излезе.
Маги изпусна задържания в дробовете си въздух с чувството сякаш се е возила на увеселително влакче и вътрешностите й са се върнали най-после на мястото си.
Тя се облегна на тезгяха и загледа Холи замислено.
Личицето на Холи изглеждаше предпазливо, очите й бяха ясни, но непроницаеми. Маги се опита да си спомни времето, когато племенникът й Ейдън не искаше да говори в училище. Селективен мутизъм, така го бяха нарекли. Хората често си мислеха, че това поведение е преднамерено и е своего рода своеволие, но не беше така. Ейдън се беше подобрил с течение на времето, отговаряйки накрая на търпеливите опити на неговото семейство и учителите.
- Знаеш ли на кого ми напомняш? - попита Маги с поверителен тон. - На малката русалка. Нали си гледала филмчето? - Обръщайки се, тя затършува под щанда и намери една голяма розова раковина, част от изложбата на плажна тема, която бяха планирали да подредят скоро на витрината. - Имам нещо за теб. Подарък. -Тя заобиколи щанда и я вдигна така, че Холи да я разгледа. - Знам, че изглежда съвсем обикновена. Но в нея има нещо специално. Можеш да чуеш океана, ако я долепиш до ухото си. - Тя я подаде на момиченцето и то я вдигна предпазливо към ухото си. - Чуваш ли?
Детето сви рамене, сякаш се разбираше от само себе си. Явно номерът с раковината, в която се чува грохотът на океана беше изтъркан.
- А знаеш ли защо можеш да го чуеш? -попита Маги.
Холи поклати глава, изглеждаше заинтригувана.
- Някои практични хора, като учените, например, казват, че раковината улавя външните шумове и те отекват в нея. Други хора обаче - и тя посочи към себе си, поглеждайки момиченцето многозначително - смятат, че в тази работа тук има малка магия.
След като помисли известно време над думите й, Холи отвърна на погледа й и докосна с пръстче тесния си гръден кош.
Маги се усмихна.
- Имам идея. Защо не я вземеш вкъщи и не започнеш да се упражняваш да издаваш звуци в нея? Можеш да пееш някаква песен или да тананикаш, например така… - И тя изтананика без думи някаква мелодия в празната раковина. - И някой ден това може би ще помогне на гласа ти да се върне обратно. Точно както малката русалка.
Холи се пресегна и взе раковината с две ръце.
В този момент вратата се отвори и Марк Нолан влезе в магазина. Погледът му се насочи към Холи, която гледаше напрегнато в отвора на раковината. Той замръзна на място, когато чу момиченцето да издава няколко тихи звука в черупката. Лицето му се промени. И в този момент, свалил предпазната си броня, Маги видя проблясък на сменящи се емоции върху него: тревога, страх, надежда.
- Какво правиш, скъпа? - попита той предпазливо, приближавайки се към тях.
Момиченцето млъкна и му показа черупката.
- Това е вълшебна раковина — обади се Маги. - Казах на Холи, че може да си я вземе вкъщи.
Тъмните вежди на Нолан се смъкнаха и сянка на разочарование премина по лицето му.
- Хубава е - съгласи се той като се обърна към племенницата си. - Само че в нея няма нищо вълшебно.
- О, напротив, има! - възрази Маги. - Понякога най-обикновено изглеждащите неща имат в себе си магия, само трябва да гледаш достатъчно настойчиво.