— Господине — каза той, — изцяло. Не, позволете ми, изцяло! Тази вечер се запознавам с вас, с един благонадежден млад човек… върша това съзнателно, господине, изцяло съм на ваше разположение. Вие ми харесвате, господине; аз… моля ви се. Уредено. Вие ми допадате.
Тук нямаше място за възражения. Неговите културни жестове бяха абсолютно безапелационни, Ханс Касторп му се бе харесал. И от тоя факт Пеперкорн извлече изводи, които обяви само във вид на намеци и които получиха своето отзивчиво и разумно допълнение чрез устата на неговата спътница.
— Дете мое — каза той, — всичко е добре. Но какво станало, ако… моля ви добре да ме разберете. Животът е кратък, нашите възможности да се оправим с неговите изисквания са… така си е то! Това са факти, дете мое. Закони. Непреклонности. С една дума, дете мое, с една дума… — Той замря в красноречив предоставящ жест, който отхвърляше всяка отговорност, в случай че въпреки неговите указания някой би могъл да извърши решителна грешка.
Очевидно госпожа Шоша разполагаше с достатъчно опит, за да разбира желанията му и от половин дума. Тя каза:
— Защо не. Бихме могли да поседнем заедно, може би да поиграем малко на карти, да изпием бутилка вино. Какво стоите? — обърна се тя към Ханс Касторп. — Я се поразмърдайте! Няма да се гледаме тримата, трябва ни компания. Кой е още в салона? Ангажирайте, когото намерите! Докарайте някои приятели от балконите. Ние ще поканим доктор Тинг-Фу от нашата маса.
Пеперкорн си потриваше ръцете.
— Абсолютно — каза той. — Перфектно. Превъзходно. Побързайте, млади приятелю! Изпълнявайте. Ще образуваме един кръжок. Ще поиграем, ще хапнем и ще пийнем. Ще почувстваме, че ние… Абсолютно, млади човече!
Ханс Касторп се изкачи с асансьора до втория етаж. Той почука у А. К. Ферге, който от своя страна дигна от столовете им на долната тераса за лежане Фердинанд Везал и господин Албин. Прокурора Параван и семейство Магнус завариха още в хола, а госпожа Щьор и госпожица Клефелд — в салона. Там разгънаха под средния полиелей една голяма маса за игра, около която подредиха столовете и малки масички за сервиране. Минхер поздравяваше с бледи и вежливи погледи под предупредително вдигнатите нагоре арабески на челото си всеки новоприсъединил се гост. Насядаха дванадесет души — Ханс Касторп между величествения домакин и Клавдия Шоша; върху масата се появиха карти и жетони, защото се бяха уговорили да изиграят някои партии „vingt et un“, и Пеперкорн поръча вино на джуджето, което бе повикал по своя много значителен маниер — бяло шабли, реколта 06, засега три бутилки и нещо сладко към него, каквото имали под ръка: сушени южни плодове и сладкарски изделия. Потриването на ръцете, с което поздравяваше донасяните лакомства, бе изпълнено с чувство за приятен уют, а и думите, които по многозначителен начин разпокъсваше, идваха да потвърдят неговите чувства фактически с пълен успех, като се има пред вид общото им въздействие върху всички. Той сложи двете си ръце върху ръцете на съседите си, вдигна острия като копие показалец и с всеобщ успех изиска най-съсредоточено внимание за разкошния златист цвят на виното в бокалите от зелено стъкло с тежки столчета, за захарта, кристализирана по стафидите от Малага, за някакъв вид малки солени и макови гевречета, които нарече божествени, а същевременно с една безапелационно културна физиономия още в зародиша му заглуши всяко противоречие, което евентуално би възникнало по отношение на един толкова пресилен епитет. Банката пое отначало той, но скоро я отстъпи на господин Албин, защото — доколкото го разбраха — тя му пречела да се наслаждава на обкръжението.
Явно бе, че хазартът малко го интересуваше. Играеха „на нищо“, както той се бе изразил — предложил бе като най-малка миза петдесет сантима, но за мнозинството от участниците това бе твърде много; прокурорът Параван и госпожа Щьор ту почервеняваха, ту пребледняваха — особено тази дама изживяваше ужасна вътрешна борба дали да тегли нова карта при осемнадесет. Тя високо изпискваше, когато господин Албин с хладнокръвна обиграност й подхвърляше някоя карта, чиято стойност правеше на пух и прах поетия риск, а Пеперкорн сърдечно се разсмиваше.