— Отлично! Великолепно! — извика Пеперкорн и се изправи на мястото си. Ръцете му се разделиха, разпериха се и се издигнаха нагоре с длани навън като за езическа молитва. Неговата забележителна физиономия, току-що изкривена в болка като готическа пластика, разцъфтя богато и весело; изведнъж върху бузата му се показа и една сибаритска трапчинка. — Ето, приближи часът… — И той поиска листа, тури си едно рогово пенсне, чийто наносник стигаше чак до челото му, и поръча шампанско, три бутилки Mumm Co, cordon rouge, tres sec164, към тях пети фур, изискани конусовидни лакомства за гастрономи, покрити с цветен захарен пласт, крехки като бисквити, пълни с шоколаден и фъстъчен крем, които сервираха в книжни фунийки, завършващи с богата дантела. Госпожа Щьор си облизваше всичките пръсти, докато ядеше от тях. С небрежна обиграност господин Албин освободи първата тапа от нейните телени превръзки, разхлаби гъбовидната запушалка от декорираното гърло на бутилката и с един гърмеж като от детско пищовче я пусна да литне към потона, след което с красиво движение обви бутилката с една салфетка, за да налее чашите. Благородната пяна накваси покривката на масичката за сервиране. Длъгнестите столовати чаши звъннаха и всички на един дъх изпиха първата чаша — ледената газирана течност наелектризира стомасите им. Очите заблестяха. Играта бе свършила, без никой да се бе потрудил да прибере картите и парите от масата. Компанията потъна в блажено спокойствие, започнаха несвързани разговори, чиито елементи произхождаха от някакво повишено чувство у всички, които бяха изпаднали в едно архипримитивно състояние и сякаш щяха да изкажат най-красивите неща; по пътя на взаимните съобщения те обаче стигнаха до една откъслечна, фъфлеща, отчасти индискретна, отчасти неразбираема галиматия, която би могла да предизвика яростен свян у всеки новоприсъединил се трезвен човек, но сътрапезниците безропотно я понасяха, тъй като всички бяха потънали в едно и също състояние на безотговорност. На госпожа Магнус дори пламнаха ушите и тя призна, че чувства как животът протича по жилите й, но това, изглежда, не се хареса на господин Магнус. Хермине Клефелд бе облегнала гърба си върху рамото на господин Албин, подлагайки му чашата си, за да я напълни. Пеперкорн командваше вакханалията с културните жестове на своите копиевидни пръсти и се грижеше за интендантското снабдяване. Той поръча кафе след шампанското. Мока-дубъл, което отново бе придружено от „хляб“ и от сладки и люти питиета, кайсиева ракия, шартрьоз, крем дьо ваний и мараскино за дамите. После имаше още подкиселени филета от риба, към тях бира, а накрая чай, и то както китайски, тъй и лайков — за ония, които не предпочитаха да останат при шампанското и ликьорите или да се завърнат към някое по-сериозно вино както самият минхер; след полунощ той заедно с госпожа Шоша и Ханс Касторп реши да се поразведри с едно швейцарско червено вино с добродушно тръпчив вкус и с истинска жажда гаврътваше чаша след чаша от него.
Тържеството продължи още един час, поддържано отчасти от вцепеняващото, тежко като олово опиянение, отчасти от своеобразното удоволствие да не мигнат цялата нощ, отчасти от въздействието на една личност като Пеперкорн, отчасти и от назидателния пример на свети Петър и Апостолите, защото никой не искаше да прояви като тях плътска слабост. Общо казано, женската част като че ли по-малко бе застрашена в това отношение. Защото, докато мъжете, зачервени или бледи, протягаха напред нозе и надуваха бузи, докато само машинално от време на време вдигаха чашите си и не бяха вече въодушевени от тая повинност, жените се оказаха по-дейни. Хермине Клефелд, подпряла голите си лакти на масата, а лицето върху ръцете си, със смях показваше на разхихикалия се Тинг-Фу емайла на предните си зъби; в същото време госпожа Щьор, придръпвала брадичката си върху изнесеното напред рамо, кокетирайки, се стремеше да спечели прокурора за живота. Госпожа Магнус бе стигнала дотам, че се бе разположила върху скута на господин Албин и го дърпаше за крайчеца на ухото, което господин Магнус, изглежда, възприемаше по-скоро с облекчение. Подканиха Антон Карлович Ферге да разкаже историята на своя плеврошок, но езикът му се преплиташе и той не я доразказа, като честно обяви банкрута си, който единодушно и с викове бе посрещнат като нов повод за пиене. По едно време Везал горчиво се разплака — сълзите му извираха от някакви скръбни дълбини, но езикът му вече не бе в състояние да допусне сътрапезниците си да надникнат там; кафето и конякът скоро възвърнаха душевното му равновесие; между впрочем той с тия свои хълцащи гърди, с набръчканата и обляна в сълзи брадичка възбуди най-голям интерес у Пеперкорн, който с навирения си показалец и високо вдигнатите си арабески обърна внимание на всички върху състоянието на Везал.