Този гнет, това омаловажаване, това накърняване се явяваха като резултат от сравнението — осезаемо за изпечения наблюдател, но осезаемо без съмнение и за сравняемите — както за двамата свръхартикулиращи дребосъци, тъй и за заекващото величие. Пеперкорн се отнасяше към Нафта и Сетембрини извънредно учтиво, с едно почитание, което Ханс Касторп би нарекъл иронично, ако не му пречеше пълното съзнание за несъвместимостта на това понятие с понятието за големия формат. Царете не познават иронията — дори не и в смисъла на едно прямо и класическо средство на красноречието, камо ли пък в някакъв по-заплетен смисъл. Така че това, което характеризираше държането на холандеца спрямо Хансовите приятели, можеше да се вземе по-скоро за една същевременно и фина, и забележителна насмешка, ту прикрита под малко прекалена сериозност, ту съвсем явна.
— Да… да… да! — случваше се да каже той, като заплашваше с пръст в посока към тях, а отвръщаше главата си с шеговито усмихнатите напукани устни. Това е… Това са… Господа и дами, обръщам вниманието ви… Церебрум, церебрално, разбирате ли? Не… не, отлично, извънредно, това е, тук вече излиза наяве…
Те си отмъщаваха, като разменяха погледи, които след пресрещането отчаяно се отправяха към небето; при тия погледи те се опитваха да привлекат и Ханс Касторп, но той отказваше.
Случваше се господин Сетембрини и направо да се обърне към ученика, с което сякаш признаваше една неувереност в педагогията си.
— Но, за бога, инженере, та това е един оглупял старец. Какво намирате у него? Може ли той да ви насърчи към нещо? Умът ми не го побира! Всичко би било ясно — без, разбира се, да е похвално, — ако го търпите само за това, че покрай него сте в обществото на неговата настояща любовница. Но невъзможно е да не види човек, че се интересувате за него повече, отколкото за нея. Заклевам ви, помогнете ми да ви разбера…
Ханс Касторп се засмя.
— На всяка цена! — каза той. — Отлично! Няма как иначе… Позволете ми… Добре! — И той се опита да копира и Пеперкорновата културна мимика. — Да-да — засмя се той отново, — това вие считате за глупаво, господин Сетембрини, и във всеки случай то е неясно, което във вашите очи, изглежда, е по-лошо от глупаво. Ах, глупостта! Има толкова различни видове глупост и благоразумието не е най-добрият от тях… Хало! Ето че сътворих нещо, един израз, „крилат“. Харесва ли ви?