— Забележително беше! — потвърди Ханс Касторп. — На всички ни беше вкусно по недопустим начин — главният готвач на „Бергхоф“ с право би се почувствал обиден, как ни беше видял, — с една дума, ние без изключение взехме най-активно участие в закуската! Саламът беше истински, оригинален и господин Сетембрини бе много развълнуван, той яде, така да се каже, с овлажнели очи. Той е патриот, както сигурно знаете, демократически патриот. Обрекъл е своята гражданска пика пред олтара на човечеството, та занапред саламът да се обмитва на границата на Бренер.
— Това е несъществено — заяви Пеперкорн. — Той е един мъж-рицар и весело разговорлив, един кавалер, въпреки че очевидно не му е съдено често да сменя дрехите си.
— Изобщо не! — каза Ханс Касторп. — Изобщо не му е съдено! От дълго време вече го познавам и сме приятели с него, тоест той по начин, достоен за благодарност, се занимава с мене, защото намира, че съм едно „грижовно дете на живота“ — това си е някакво наше словосъчетание, този израз не може направо да се разбере — и се мъчи да ми въздейства изправително. Никога обаче не съм го виждал облечен другояче, нито лете, нито зиме, освен в карирания панталон и развласеното двуредно сако, между впрочем той носи тия стари дрехи с превъзходна благопристойност, като истински кавалер, тук съм напълно съгласен с вас. Начинът, по който ги носи, е един триумф над оскъдицата и аз дори предпочитам тази оскъдица пред елегантността на дребния Нафта, в която има нещо не съвсем чисто, тя е, така да се каже, дяволска и средствата за нея той получава по околни и задни пътища — познавам малко условията.
— Един мъж: рицар и весел — повтори Пеперкорн, без да се спре на забележката по адрес на Нафта, — макар че — позволете ми тази резерва — не е без предразсъдъци. Мадам, моята спътница, не го цени особено, както може би сте забелязали; тя се изразява без симпатия за него, несъмнено защото открива такива предразсъдъци в неговото държане към вас… Нито дума, млади момко. Далече съм от мисълта да засягам господин Сетембрини и вашите приятелски чувства към него… Уредено! Не ми и хрумва дори да твърдя, че що се отнася до оная учтивост към дамите, която един кавалер… Отлично, млади приятелю, напълно безупречно! Обаче все пак има една граница, една въздържаност, известен отвод, благодарение на които, човешки, във висша степен, става понятно…
— … отношението на мадам към него. Във висша степен оправдано. Прощавайте, минхер Пеперкорн, че своеволно довършвам вашето изказване. Поемам този риск със съзнанието за пълно единодушие с вас. Особено ако вземем пред вид колко много жените — нищо, усмихвайте се, задето един невръстен като мен говори така обобщаващо за жените, — колко много те са зависими в своето държане към мъжа от държането на мъжа към тях — така че няма нищо за чудене. Жените, бих искал да се изразя така, са реактивни създания, без самостоятелна инициатива, отпуснати в смисъл на пасивни… Оставете ме, моля, да се опитам, макар и с усилие, да изложа това малко по-подробно. Жената, доколкото съм могъл да установя, сама се смята в любовните работи на първо място напълно за обект, тя очаква да се доближат до нея, не избира свободно, тя става избиращ субект в любовта едва въз основа на избора от страна на мъжа и дори тогава, позволете ми да добавя, нейната свобода на избор — с предпоставка, че не се касае до някоя съвсем невзрачна мъжка душица, но дори и това не може да бъде решително условие, — нейната свобода на избор, значи, бива повлияна и подкупена от обстоятелството, че е била избрана. Боже мой, сигурно разправям безсмислици, но когато човек е млад, всичко естествено му се струва ново — ново и удивително. Питате една жена: „Ами обичаш ли го?“ — „Той толкова ме обича!“ — отговаря тя, вдигайки или пък свеждайки погледа си. Сега си представете такъв отговор от устата на мъж като нас — прощавайте за общия знаменател! Може би има мъже, които, би трябвало да отговорят така, но те са подчертано смешни, хора под чехъла на любовта, за да се изразя епиграматично. Искам да знам за какво самоуважение свидетелства всъщност този женствен отговор. Намира ли жената, че дължи безпределна преданост на мъжа, който надарява със своя любовен избор едно толкова низше същество като нея, или съзира в любовта на мъжа към нейната личност безпогрешен признак на неговото, достойнство. Това съм се питал в самотни часове понякога между другото.