— Изконни работи, класически факти, с вашите кратки слова вие, млади момко, се докосвате до свещени дадености — отвърна Пеперкорн. — Страстното желание опиянява мъжа, жената желае и допуска да бъде опиянена от неговото желание. Оттам нашето задължение към чувството. Оттам ужасният позор на безчувствеността, на немощта да събудиш у жената желанието. Ще изпиете ли чаша червено вино с мене? Аз ще пийна. Жаден съм. Много течност загубих днес.
— Крайно ви благодаря, минхер Пеперкорн. По това време не съм свикнал, но винаги съм готов да изпия една глътка за наше здраве.
— Тогава вземете винената чаша. Тук има само една. Аз ще си послужа временно с водната. Смятам, че не ще засегна този резняк, ако в тая проста чаша… — Подпомаган от госта си, той наля чашите с леко трепереща капитанска ръка и жадно гаврътна през бюстовския си гръклян червеното вино, сякаш бе чиста водица.
— Истинска наслада — каза той. — Няма ли да пийнете още? Тогава позволете още веднъж да си… — При повторното наливане той разля малко вино. Юрганският чаршаф бе опръскан с тъмночервени петна. — Повтарям — каза той с вдигнат копиевиден пръст, докато в другата му ръка чашата с вино потреперваше, — повтарям: оттам нашето задължение, нашето религиозно задължение към чувството. Нашето чувство, разбирате ли, е мъжката сила, която пробужда живота. Животът дреме. Той иска да бъде пробуден за опияняващата сватба с божественото чувство. Защото чувството, млади момко, е божествено. Човекът е божествен, доколкото чувства. Той е божието чувство. Бог го е създал, за да чувства посредством него. Човекът не е нищо друго освен органа, посредством който бог празнува своята сватба с пробудения и опиянен живот. Стане ли някаква засечка с чувството му, бог бива връхлетян от позора, тогава имаме капитулация на божията мъжка сила, космическа катастрофа, невъобразим ужас. — И той изпи чашата си.
— Позволете да поема чашата ви, минхер Пеперкорн — каза Ханс Касторп. — Аз следя хода на вашите мисли за своя най-голяма поука. Вие развивате тук някаква богословска теория, с която приписвате на човека достопочтена, макар и може би малко едностранчива функция. Ако ми разрешите да забележа, вашите възгледи се отличават с известна суровост, в която има нещо потискащо — прощавайте! Всяка религиозна строгост естествено е потискаща за хора от по-скромен формат. И не помислям да ви коригирам, но искам само да се отклоня малко и да се върна на вашето изказване за известни „предразсъдъци“, които по наблюденията ви господин Сетембрини имал по отношение на мадам, вашата спътница. Познавам господин Сетембрини отдавна, не от година, а от много години насам. И мога да ви уверя, че неговите предразсъдъци, доколкото изобщо съществуват, в никой случай не са от дребнав и еснафски характер — смешно е да се помисли такова нещо. Може единствено да се касае до предразсъдъци от по-голям стил и, значи, не от лично естество, до общопедагогически предразсъдъци, при чието изтъкване господин Сетембрини, откровено да си призная, се занимава с мене, като „грижовно дете на живота“. Но това ще ни изведе твърде далеч. Дълга и широка работа, която с две думи е невъзможно да се…
— А вие обичате ли мадам? — попита минхерът изведнъж и извърна към своя посетител царствения си образ с болезнено разкъсаната уста и малките бледи очи под арабеските на челото… Ханс Касторп се уплаши. Той измънка:
— Дали аз… Тоест… Аз, разбира се, уважавам госпожа Шоша дори само в качеството й на…
— Моля ви се! — рече Пеперкорн, като с възпиращ културен жест протегна ръката си. — Оставете ме — додаде той, след като по този начин си бе отворил място за това, което имаше да каже, — оставете ме да повторя: много далече съм от упрека, че този господин от Италия, когато и да е, се е провинил в някое истинско нарушение на рицарските повели… Срещу никого не отправям този упрек — срещу никого. Прави ми обаче впечатление… В настоящия момент се радвам… Добре, млади момко. Напълно добре и хубаво. Радвам се, в това няма никакво съмнение; действително ми е много приятно. И все пак си казвам… Казвам си накратко: вашето познанство с мадам е по-старо от нашето. Вие сте били заедно с нея още при миналото й пребивание на това място. Освен това тя е жена с най-очарователни качества, а пък аз съм само един болен стар човек. Как така се случи… Тя днес следобед, тъй като съм неразположен, слезе сама и без придружител до курорта, за да направи някои покупки… Не е нещастие! Съвсем не! Само че несъмнено би било… Да отдам ли на влиянието на — как казахте — на педагогическите принципи на синьор Сетембрини, че вие, въпреки рицарските подбуди… Моля да ме разберете от една дума…