При споменаването на „ножа“ минхер Пеперкорн бе променил донякъде седящото си положение в леглото, бе се дръпнал малко настрана, като бързо бе извърнал лице към госта си и го бе погледнал изпитателно в очите. После той се изправи по-добре, подпря се на лакът и заговори:
— Млади момко, чух и сега всичко ми е ясно. Позволете ми, въз основа на вашите съобщения, една лоялна декларация! Ако не беше косата ми бяла и ако не боледувах от тая злокачествена треска, щяхте да ме видите готов, с оръжие в ръка, като мъж срещу мъж, да ви дам удовлетворение за неправдата, която неволно ви съм причинил, а същевременно и за обидата, която ви е нанесла моята спътница; за нея също трябва да отговарям. Свършено, господине — щяхте да ме видите готов. Но тъй както са се докарали работите, позволете ми да ви направя в замяна едно друго предложение. То е следното. Спомням си за един възвишен момент тъкмо по времето на нашето запознаване — спомням си за него, макар че тогава бях изпил много вино, — за един момент, значи, когато аз, приятно докоснат от вашата натура, бях готов да ви предложа братското „ти“, но после не пренебрегнах прозрението, че тази стъпка би била малко прибързана. Добре, аз днес се позовавам на оня момент, връщам се към него, обявявам тогава решеното отлагане за изтекло. Млади момко, ние сме братя, аз ни обявявам за братя. Вие казахте нещо за едно „на ти“ в пълния смисъл на думата — и нашето ще има пълен смисъл, смисъла на братство по чувство. Удовлетворението, което възрастта и боледуването ми пречат да ви дам с оръжие, аз ви предлагам в тази форма, предлагам ви го във формата на едно побратимяване, каквото иначе хората сключват против трети лица, против света, против някого и което ние ще сключим заради нашите чувства към някого. Вземете вашата винена чаша, млади момко, докато аз отново ще се задоволя с водната чаша, която не е чак толкова недостойна за този резняк…
И с леко треперещата си капитанска ръка той напълни чашите, при което Ханс Касторп му помагаше с почтително изумление.
— Вземете! — повтори Пеперкорн. — Дайте да кръстосаме мишниците си! И пийте сега по този начин! До дъно!… Отлично, млади момко. Уредено. Ето ръката ми. Доволен ли си?
— Този израз естествено е съвсем недостатъчен, минхер Пеперкорн — каза Ханс Касторп; трудно му дойде да изпие на един дъх цялата чаша и той избърса коляното си с носната кърпа, защото върху него се бе разляло вино. — По-скоро бих казал, че съм прещастлив, и още не мога да се опомня, че така изведнъж ми се падна това… Искрено да си призная, всичко ми е като насън. Това е неимоверна чест за мене — не знам как съм могъл да я заслужа, най-много по пасивен начин, положително не по друг, та не бива да се чудите, ако отначало ще ми се струва авантюристично да произнеса новото обръщение, ако се препъна о него — особено в присъствие на Клавдия, която може би по женски няма да е съгласна с тази спогодба…
— Остави на мене тази грижа — отвърна Пеперкорн, — пък останалото е въпрос на упражнение и навик! А сега си върви, млади момко! Остави ме, синко! Стъмни се, вечерта напълно настъпи, нашата любовница може всеки момент да се върне, а една среща помежду ви сега може би не ще бъде най-благоприличното нещо.
— Лека ти нощ, минхер Пеперкорн — каза Ханс Касторп и стана. — Вие виждате, аз преодолявам оправданата си плахост и вече се упражнявам в безумно дръзкото обръщение. Вярно, тъмно е вече! Бих могъл да си представя, че ненадейно влиза господин Сетембрини и щраква лампата, за да зацари разум и общителност — той тая слабост си я има. До утре! Излизам оттук така радостен и възгордян, както и насън не бих могъл да си пожелая. Скорошно оздравяване! Сега ти предстоят поне три дни без треска, когато ще бъдете в състояние да се справите с всички изисквания. Това ме радва — все едно, като че ли аз съм на твое място. Лека нощ!
Минхер Пеперкорн (край)
Един водопад винаги е привлекателен обект за излет и почти не виждаме как да оправдаем Ханс Касторп, който дори изпитваше някакво особено сърдечно влечение към падащи води, дето нито веднъж не бе посетил живописната каскада всред гората на долината Флюела. За времето на съвместния му живот с Йоахим би могъл да бъде извинен със строгата дисциплинираност на братовчеда, който не бе тук за удоволствие и със своя деловито-целенасочен нрав бе ограничил кръгозора им в най-близките околности на санаториума „Бергхоф“. А след като той почина — е, и тогава отношението на Ханс Касторп към тукашната местност, като се изключат скиорските му начинания, бе запазило характера на консервативно еднообразие, чийто контраст спрямо диапазона на неговия вътрешен опит и неговите „управителски“ задължения не бе лишен от известна привлекателност за младия човек. Все пак той охотно се съгласи, когато в по-близкото му обкръжение, този приятелски кръг от седем души (включително и него самия), бе разискван планът за една екскурзия с коли до онова толкова препоръчвано място.