Бе настъпил май, месецът на блаженството според наивните песнички от равнината — много свеж и малко гальовен, що се отнася до състоянието на въздуха тук горе, но топенето на снеговете можеше да се смята за приключено. През последните дни наистина бе валял многократно сняг на едри парцали, ала не се задържа, само дето остави малко влага след себе си; натрупаните от зимата снежни маси бяха се просмукали, изпарили, изчезнали с изключение на единични останки; потъналият в зеленина околен свят мамеше всеки предприемчив дух.
И без това през последните седмици събиранията на групата бяха пострадали поради неразположението на нейния предводител, забележителния Питер Пеперкорн, чиято злокачествена тропическа зестра не пожела да отстъпи нито пред въздействието на извънредния климат, нито пред противоотровата на един толкова изтъкнат лекар като придворния съветник Беренс. Той често бе на легло — не само през дните, когато неговата малария квартана встъпваше в своите злокобни права. Обадили се бяха и далакът, и черният дроб, както намекна придворният съветник насаме на близките му; и стомахът му не се намирал в класическо състояние Беренс не пропусна да спомене за опасността от едно хроническо изтощение, което при тия обстоятелства не могло да се предотврати напълно дори при такава могъща натура. През тия седмици минхер Пеперкорн бе председателствал само едно вечерно ядене и пиене, а и общите разходки бяха отпаднали с изключение на една не много далечна. Впрочем Ханс Касторп, между нас казано, почувства в известно отношение това малко разпадане на компанията като облекчение, тъй като побратимяването със спътника на госпожа Шоша му създаваше трудности; то внасяше в неговите публични разговори с Пеперкорн същата „принуденост“, същото „заобикаляне“ и сякаш същото „отбягване“ въз основа на хващане на ядец, което вече бе направило впечатление на холандеца при обноските му с Клавдия: посредством най-странни полумерки той подменяше с някакви описателни изрази самото обръщение, доколкото направо не го преглъщаше — поради същата или по-скоро обратната дилема, която господстваше при разговора му с Клавдия в присъствие на други хора и дори само в присъствието на нейния владетел и която, благодарение на полученото от Пеперкорн удовлетворение, се бе превърнала в една двойна формална стяга.
Така че планът за един излет до водопада бе, значи, на дневен ред — Пеперкорн сам бе определил целта и се чувстваше здрав за това начинание. Беше на третия ден след един пристъп на неговата малария квартана; минхерът обяви, че желае да се възползва от него. Той наистина не се бе появил при закуските и обеда в трапезарията, а се бе хранил, както много често напоследък, в своя салон заедно с госпожа Шоша, но още при първата закуска Ханс Касторп бе получил посредством куция портиер нареждане да бъде готов един час след обеда за разходка с кола, освен това да предаде тази заповед на господата Ферге и Везал и да уведоми Сетембрини и Нафта, че ще минат да ги вземат, а накрай да се погрижи и поръча за три часа две ланда.
В уречения час се срещнаха пред портала на санаториума „Бергхоф“. Ханс Касторп, Ферге и Везал очакваха там особите от княжеските покои, като за забавление потупваха конете, които със своите черни, влажни, дебели бърни взимаха от дланите им бучки захар. Спътниците се появиха само с малко закъснение на външното стълбище. Пеперкорн, чиято царска глава сякаш бе станала по-тясна, бе облечен в дълъг, малко износен реглан; той се спря за момент горе до Клавдия, свали меката си кръгла шапка, а устните му изобразиха безмълвно някакво общо поздравление. После размени по едно ръкостискане с всеки от тримата господа, които бяха пристъпили към двойката до подножието на стъпалата.