Ханс Касторп се застоя някое и друго време и съсредоточеност, която търси да проникне във фактическото положение; той се колебаеше дали да промени стойката си, очаквайки да го заговори „вдовицата“. Тъй като това не стана, не пожела да я безпокои в момента и извърна поглед към групата на другите зад гърба си. Придворният съветник кимна с глава в посока към салона. Ханс Касторп го последва там.
— Suicidium?178 — попита той приглушено и вещо.
— Хм! — отвърна Беренс с пренебрежителен жест и додаде: — И то какво! От превъзходна степен. Виждали ли сте такова нещо в галантериен магазин? — попита той, като измъкна от джоба на престилката си едно несиметрично оформено калъфче, извади от него някакъв дребен предмет и го поднесе на младия мъж. — Аз не. Но заслужава да се види. Всеки ден човек научава по нещо ново. Едно своеобразно изобретение. Взех му го из ръката. Внимание. Ако нещо капне върху кожата ви, ще ви излязат мехури като от изгаряне.
Ханс Касторп повъртя загадъчната вещ между пръстите си. Тя бе от стомана, слонова кост, злато и каучук, много чудновата на вид. Имаше две извити вилични зъбчета от лъскава стомана с извънредно остри върхове, една леко извита средна част от слонова кост, инкрустирана със злато, в която зъбчетата до известна степен и по някакъв еластичен начин можеха да се движат, и то навътре; разширение, нещо като балонче от полутвърда гума. Големината възлизаше само на няколко цола.
— Какво е това? — попита Ханс Касторп.
— Това — отговори Беренс — е една добре устроена инжекционна спринцовка. Или, погледнато от другата страна, едно механично копие на зъбния апарат на змията очиларка. Разбирате ли? Изглежда, че не разбирате — каза той, тъй като Ханс Касторп продължаваше да гледа вцепенен чудноватия инструмент. — Това са зъбите. Те не са съвсем плътни, през тях минава канал, широк колкото един косъм, съвсем ясно можете да видите изхода му, тук, малко над върховете. Естествено тръбиците са отворени и откъм корените на зъбите, а оттам имат връзка през средната част от слоновата кост с изходната част на каучуковата жлеза. При захапването зъбите пружинират малко навътре, това ясно се вижда, и упражняват натиск върху резервоара, който изтиква съдържанието си през каналите, така че в момента, когато зъбите се забият в плътта, съответната доза се впръсква в кръвообращението. Работата е съвсем проста — така, както я виждаме сега. Трябва само да я измисли човек. Вероятно спринцовката е направена по негови лични указания.
— Сигурно! — каза Ханс Касторп.
— Зарядът не може да е бил много голям — продължи придворният съветник. — Каквото му е липсвало по количество, той трябва да го е заместил чрез…
— Динамика — допълни Ханс Касторп.
— Точно така. Какво е било то, ще съумеем да издирим. Можем да очакваме с известно любопитство резултата, несъмнено ще има какво да научим от него. Да се обзаложим ли, че застаналият настрана оттатък чуждоземец, който тая нощ така се е издокарал, би могъл съвсем точно да ни осведоми? Предполагам, че имаме налице една комбинация от животинска и растителна отрова — във всеки случай най-доброто от доброто, защото действието трябва да е било поразително. По всичко личи, че отровата веднага е пресякла дишането, парализа на респирационния център, знаете, мимолетна смърт от задушаване, вероятно без мъки и страдания.
— Дай боже! — каза Ханс Касторп смирено, с въздишка връчи обратно на придворния съветник злокобния малък инструмент и отново се върна в спалнята.
Там бяха останали сега само малаецът и мадам Шоша. Този път Клавдия вдигна глава към младия мъж, когато той пристъпи отново до леглото.
— Вие имахте право да ви повикам тук — каза тя.
— Много мило от ваша страна — каза той. — И не сте сгрешили. Ние бяхме приятели, „на ти“. От дън душа ме е срам, задето се стеснявах от това пред хората и си служех със заобикалки… Бяхте ли при него през последните му минути?
— Слугата ми обади, когато всичко бе свършено — отговори тя.
— Той бе от такъв формат — отново поде Ханс Касторп, — че възприемаше капитулацията на чувството пред живота като космическа катастрофа и като богохулство. Защото той се смяташе за сватбен орган на бога, трябва да знаете. Това бе едно царствено шегобийство… Когато човек е покъртен, той намира смелост за изрази, които звучат рязко и неблагоговейно, но са по-тържествени от общоприетите надгробни слова.