— C’est une abdication179 — каза тя. — Знаеше ли той за нашето безразсъдство?
— Не ми бе възможно да отрека, Клавдия. Той го бе отгатнал от моя отказ да ви целуна по челото в негово присъствие. Неговото присъствие в тоя момент е по-скоро символично, отколкото реално, но ще ми позволите ли да сторя това сега?
Тя поизвърна глава към него, със затворени очи, сякаш му бе кимнала. Той допря устни до челото й. Кафявите зверски очи на малаеца наблюдаваха тази сцена — извърнати така встрани, че се видя бялото им.
Великото затъпяване
Още един път чуваме гласа на придворния съветник Беренс — да се ослушаме добре! Може би за последен път го долавяме! Един път ще свърши дори тази история; тя трая прекалено дълго време; или по-скоро нейното съдържателно време така се е затъркаляло, че няма вече спиране, че нейното музикално време също върви към своя край и че може би няма да ни се представи вече случай да послушаме веселичкия тон в цветистото слово на красноречивия Радамант. Той каза на Ханс Касторп:
— Касторп, стари хитрецо, вие скучаете. Провесили сте нос, всеки ден виждам това, отегчението ви се е изписало върху челото. Вие сте един преситен хлапак, сензациите са ви разглезили и ако всеки ден не ви се предлага нещо първокласно, мърморите и се цупите на мъртвия сезон. Имам ли право, или нямам?
Ханс Касторп замълча и тъй като постъпи така, трябва наистина мрак да цареше в неговата душа.
— Имам право както винаги — сам си отговори Беренс. — И преди да ми разпространите тук в имперски мащаб отровата на отегчението, вие, недоволни гражданино, все пак ще видите, че ни най-малко не сте изоставен от бога и света, а че над вас, драги мой, бди окото, втренченото око на достопочтената управа, която неуморно се грижи за вашето забавление. Старият Беренс също е на поста си. Е добре, да оставим шегата настрана, момчето ми! Нещо ми е хрумнало за вашия случай през много безсънни нощи, види бог, измислих нещо за вас. Би могло да се говори за просветление — аз действително очаквам много от моята идея, тоест нищо повече и нищо по-малко от вашата дезинтоксикация и триумфалното ви завръщане дома в неподозирано близко време… Ококорихте си очите — продължи той след една театрална пауза, макар че Ханс Касторп ни най-малко не се бе ококорил, а го наблюдаваше доста сънливо и разсеяно — и си нямате никаква представа какво би могъл да ви каже старият Беренс. Аз обаче искам да ви кажа следното. У вас нещо куца, Касторп, това едва ли ще е убягнало на вашата уважаема аперцепция. Куца в тоя смисъл, че вашите интоксикационни прояви отдавна вече не отговарят на несъмнено много подобреното локално състояние — не от вчера умувам по този въпрос. Имаме тук най-новата ви снимка… дайте да вдигнем малко тая магия срещу светлината. Виждате, тук и най-закоравелият мърморко и черногледец, както винаги казва нашият господар кайзерът, няма на какво вече да се опре. Няколко огнища са напълно резорбирани, гнездото е намаляло и е с по-остри контури, което вие като учена особа знаете, че говори за излекуване. Тази находка не може да обясни напълно ненадеждността на вашия температурен баланс, момко; лекарят се вижда изправен пред необходимостта да дири нови причини.
Ханс Касторп помръдна глава, за да изрази горе-долу учтиво някакво любопитство.
— Сега ще си помислите, Касторп: дъртакът Беренс е принуден да признае, че е сбъркал терапията. Но така само ще направите един гаф и няма да се справите нито с фактическото положение, нито с дъртака Беренс. Вашата терапия не е била погрешна, тя само може би е била много едностранчиво насочена. Хрумна ми възможността, че още отначало не е трябвало да смятате вашите симптоми за дължащи се изключително на tuberculosis, и тази възможност извеждам от вероятността, че днес те изобщо не се дължат на нея. Трябва да съществува друго смущение. По мое мнение вие имате коки.
— Според моето най-дълбоко вътрешно убеждение — повтори с натъртване придворният съветник, след като изчака кимването, което трябваше да последва от страна на Ханс Касторп — вие имате стрептококи, от което между впрочем няма защо да се ужасявате.
(За ужасяване и дума не можеше да става. Физиономията на Ханс Касторп изразяваше по-скоро някакво иронично одобрение — било на проявената от придворния съветник проницателност, било на новото достолепие, с което той хипотетично я обличаше.)
— Няма причина за паника! — заувещава го в нова вариация Беренс. — Коки има всеки. Стрептококи има всяко магаре. Няма какво да си въобразявате. Ние едва отскоро знаем, че човек може да има стрептококи в кръвта си, без да ги отразява с що-годе значителни инфекционни прояви. Ние стоим пред още неизвестния на много колеги факт, че в кръвта може да се срещат и туберкули, без да предизвикват каквито и да са последствия. Вече само три крачки ни делят от схващането, че туберкулозата всъщност е една болест на кръвта.