По всяко време имаше единични марколюбители, но понякога всички побесняваха да събират марки. Всеки лепеше, влизаше в пазарлъци, правеше размени. Пациентите се абонирваха за марколюбителски списания, кореспондираха със специализирани магазини в страната и чужбина, с марколюбителски дружества и отделни колекционери; удивителни суми за набавяне на редки екземпляри биваха разходвани дори от страна на хора, чиито домашни условия едва-едва позволяваха траещия месеци или години престой в луксозния санаториум.
Това продължи, докато излезе друга мода — събирането и непрекъснатата консумация на шоколад от най-различни сортове стана мерило за добрия тон. Устата на всички бяха кафяви, а най-вкусните постижения на кухнята в „Бергхоф“ бяха посрещани от кисели критици-гастрономи, тъй като стомасите бяха претъпкани и разстроени от Milka-Nut, Chocolat a la creme d’amandes, Marquis-Napolitains180 и „котешки езици“ със златни точици.
През една отдавна минала карнавална вечер от най-високо място бе въведено изкуството да се рисува със затворени очи прасе; оттогава то съвсем не остана занемарено и постепенно се изроди в геометрични упражнения на търпението, които ангажираха от време на време умствените сили на всички пациенти и дори последните мисли и прояви на енергия у морибундните. Седмици наред санаториумът се намираше под знака на една заплетена фигура, която се състоеше от осем големи и малки окръжности, ни повече, ни по-малко, и от много лежащи един в друг триъгълници. Задачата бе да се начертае на ръка без повдигане на молива това многообразие от плоскости; най-висшата цел обаче бе същото да се постигне със сигурно превързани очи — което в края на краищата, без да се държи сметка за дребни недостатъци, се удаде само на прокурора Параван, който бе и главният начинател на тази хитроумна безсмислица.
Ние знаем, че той се бе отдал на математиката, знаем това от самия придворен съветник, познаваме и благонравната вътрешна подбуда за това увлечение; чухме да се възхвалява неговото охлаждащо, притъпяващо въздействие върху стимула на плътта — ако това увлечение бе срещнало едно всеобщо подражание, вероятно някои мероприятия, които напоследък се бяха наложили, щяха да се окажат излишни. Те се състояха главно в затварянето на всички балконски прелези — тъй като разделящите прегради от млечно стъкло не стигаха чак до перилата, продължиха ги с вратички, които масажистът заключваше за през нощта, докато народът се подсмихваше. Оттогава много взеха да се търсят стаите на първия етаж над верандата, където човек можеше, без да го е грижа за новите вратички, да прескочи перилата и по издадения стъклен покрив да се добере до който иска апартамент. Но ако се касаеше до прокурора, това дисциплинарно нововъведение изобщо не щеше да бъде необходимо. Тежкият удар, който му бе нанесла появата на египетската принцеса, бе отдавна преодолян и това бе последният удар, разтревожил неговото плътско естество. Оттогава той с удвоен душевен жар се бе хвърлил в обятията на бистрооката богиня, за чиято успокояваща мощ придворният съветник умееше да разказва толкова високонравствени подробности; оттогава всичките му размисли денем и нощем бяха устремени към един проблем, нему той бе посветил сега цялата своя устойчивост, цялата оная своя спортна упоритост, с която бе изобличавал бедните грешници, преди да излезе в един отпуск, многократно вече продължаван и заплашващ да се превърне в уволнение — и тоя проблем не бе нищо друго освен квадратурата на кръга.