По пътя на своите проучвания дерайлиралият магистрат бе стигнал до твърдото убеждение, че доказателствата, с които науката е утвърдила невъзможността на това решение, са несъстоятелни и че планиращото провидение затова е извело от долния свят на живите него, Параван, и го е довело тука, защото го е предопределило да смъкне тая трансцендентна цел в обсега на едно точно, земно постигане. Такъв бе неговият случай. Навсякъде, ходейки или застанал на място, той мереше с пергел и пресмяташе, покриваше купищата хартия с фигури, букви, цифри, алгебрични символи и неговото загоряло лице, лицето на един привидно здрав като камък мъж, бе добило упорития израз на ясновидец-маниак. Неговият разговор засягаше изключително и с ужасно еднообразие показателя на съотношението „пи“, тази отчайваща дроб, която нищожният гений на име Цахариас Дазе веднъж бил изчислил наум до двеста десетични пункта — и то само за един лукс, защото и с две хиляди пункта възможностите да се приближим до непостижимата точност щели да бъдат толкова малко изчерпани, че спокойно бихме могли да ги обявим за ненамалени. Всички отбягваха измъчения мислител, защото този, когото успееше да сграбчи за гърдите, биваше обливан от горещите потоци на едно красноречие, предназначено да пробуди неговата хуманна чувствителност за позорното замърсяване на човешкия дух посредством отвратителната ирационалност на тази мистична пропорция. Безплодността на непрестанното умножение на диаметъра с „пи“ или повдигането на радиуса на квадрат — за да се намери обиколката или съдържанието на кръга, предизвикваше у прокурора пристъпи на съмнения дали пък човечеството само не си е усложнило от времето на Архимед решението на проблемата и дали това решение не е в действителност някаква детска и съвсем проста работа. Как, нима не може да се изправи линията на окръжността и нима не може да се извие в окръжност всяка права? На моменти Параван се смяташе близо до откровението. Често пъти го виждаха да се заседява до късно вечер в опустялата и зле осветена трапезария и да разполага внимателно върху непокрития плот на масата една връв във форма на окръжност, за да я изтегли после изведнъж, с една изненадваща хватка в права линия, след което, подпрял натежалата си глава, потъваше в горчиви размисли. Понякога придворният съветник му се явяваше в помощ при такива меланхолии пантомими и изобщо поощряваше неговата приумица. Веднъж страдалецът занима и Ханс Касторп със своята любима мъка — веднъж и повече пъти, защото срещна едно съчувствие за тайната на кръга. Той онагледи пред младия човек отчайващото „пи“, като му показа един изпипан, крайно точен чертеж, на който с неимоверна мъка и с човешки възможното приближение бе изтеглена една окръжност между два многоъгълника със съвсем дребни, безбройни страни — единият вписан, а другият описан. Остатъкът обаче, кривата, която по един ефирнодуховен начин се измъкваше от замислената посредством изчислимите многоъгълници рационализация — това, каза прокурорът с разтреперана долна челюст, било въпросното „пи“. Колкото и възприемчив да беше, Ханс Касторп се показа по-малко разлютен на това „пи“, отколкото неговият събеседник. Той окачестви цялата работа като лудория, посъветва господин Параван да не се пали толкова сериозно при тая гоненица и заговори за неразтегливите повратни точки, които съставят окръжността от нейното несъществуващо начало до нейния несъществуващ край, както и за разюзданата меланхолия, която се крие в движещата се сама в себе си и без времетраеща посока вечност — говори с толкова спокойна религиозност, че упражни за известно време едно благотворно влияние върху прокурора.
Между впрочем природата на добрия Ханс Касторп го предопределяше да става довереник и на други свои съжители, които бяха обхванати от някаква идея фикс и страдаха от това, че лекомисленото мнозинство не желаеше да ги изслуша. Един бивш скулптор, австриец от провинцията, вече доста възрастен мъж с бели мустаци, орлов нос и сини очи, бе съставил план из областта на финансовата политика и го бе нанесъл краснописно върху хартия, като бе подчертал по-важните места с четка, натопена в тъмнокафява водна боя; този план предвиждаше всеки абонат на вестници да събира ежедневно по 40 грама стара вестникарска хартия и на всяко първо число от месеца да я предава на определено място; това годишно би сторило около 14 000 грама, а за двадесет години не по-малко от 288 килограма, което, сметнато върху 20 пфенига килограма, би отговаряло на една сума от 57,60 германски марки. Пет милиона абонати, тъй продължаваше въпросният меморандум, биха събрали за двадесет години стари вестници за грандиозната сума 288 милиона марки; две трети от тия пари ще им се приспаднат от абонамента, който по този начин ще поевтинее, а остатъкът, една трета, ще послужи за хуманитарни нужди, за финансиране на противотуберкулозни народни болници, за подкрепа на изпаднали в затруднение таланти и тъй нататък. Планът бе изработен до графическото изображение в сантиметри, от което органът за събиране на стара хартия всеки месец би могъл да отчита стойността на събраното количество хартия, и до перфорираните формуляри, с които ще се потвърждават дължимите на абонатите суми. Той бе укрепен и обоснован от всички страни. Безразсъдното пилеене и унищожаване на вестникарската хартия, които непросветените хвърлят в канала или в огъня, било равнозначно с предателство към нашите гори, към нашата икономика. Щаденето, пестенето на хартия значело щадене и пестене на целулоза, на горски насаждения, на човешки материал, който се изразходва при производството на целулоза и хартия, именно човешки материал и капитал. Тъй като освен това старата вестникарска хартия лесно можела да учетвори стойността си благодарение на преработката й в опаковъчна хартия и картонаж, тя щяла да се яви като важен стопански фактор и обект на приходоносно държавно и общинско данъчно облагане, което пък щяло да облекчи читателите на вестници като данъкоплатци. С една дума, планът бе добър и всъщност неоспорим, ако в него проличаваше нещо злокобно-безсмислено и дори мрачно-смахнато, то се дължеше само на странния фанатизъм, с който някогашният скулптор преследваше и застъпваше една икономическа идея, и то единствено тази, която очевидно сам той вътрешно не смяташе за много сериозна, защото не бе направил и най-малкия опит за нейното осъществяване… Ханс Касторп го изслушваше, кимайки с косо наведена глава, докато трескаво окрилените слова пропагандираха пред него спасителната идея; при това той анализираше същината на презрението и отвращението, които го възпираха да вземе страната на откривателя срещу лекомисления свят.