Някои от обитателите на „Бергхоф“ се занимаваха с есперанто и се бяха понаучили да разговарят на трапезата на този изкуствен ломотещ език. Ханс Касторп мрачно ги поглеждаше, при което между впрочем си казваше, че те не са най-лошите. Отскоро имаше тук група англичани, които бяха въвели една „забавна“ игра, която не се състоеше в нищо друго освен в това, че един от наредените в кръг участници задаваше на съседа си въпроса: „Did you ever see the devil with a night-cap on?181“ — а запитаният отговаряше: „Nol I never saw the devil with a night-cap on“182 — след което предаваше на другата страна въпроса — и така по целия кръг. Това бе ужасно. Но бедният Ханс Касторп се чувстваше още по-зле при вида на нареждащите пасианси, които човек можеше да наблюдава навсякъде в санаториума и по всяко време на деня. Защото страстта към това развлечение бе взела напоследък такива широки размери, че бе превърнала санаториума буквално във вертеп и Ханс Касторп имаше най-голямо основание да се чувства засегнат от тая напаст, тъй като сам за някое и друго време бе станал нейна жертва — и то може би най-увлечената. Особено го бе пленил пасиансът на единайсеторката: оная форма, при която нареждат картите за вист на три реда по три карти и покриват две карти, които заедно правят единайсет, както и три фигури, ако има такива разкрити, докато при благосклонно щастие играта излезе. Човек не би трябвало да смята за възможно, че една толкова проста процедура ще бъде в състояние да предизвика душевна възбуда, която довежда до омагьосване. Все пак Ханс Касторп, както и мнозина други, изпита тази възможност — изпита я със смръщени вежди, тъй като безпътството никога не е весело. Зависим от приумиците на скрития в картите таласъм, омаян от това фантастично променливо благоволение, което понякога с лека ръка му поднасяше щастие и трупаше купища от по две карти със сбор единайсет и комбинацията вале-дама-поп, така че играта излизаше още преди третото нареждане (един краткотраен триумф, който веднага подтикваше нервите към нови опити; отчаян в случаите, когато и деветата наредена карта не създаваше нито една възможност за покриване или когато уж вече сигурният успех отлиташе, неочаквано блокиран и последния момент — той нареждаше пасианси навсякъде и по всяко време на денонощието: нощем под звездите, сутрин само по пижама, на трапезата, а дори и насън. Ужас го обхващаше, но продължаваше. Тъй го свари при едно свое посещение и господин Сетембрини, „пречейки“ му, както от край време си му бе призванието.