Выбрать главу

— Accidente!183 — каза той. — На карти ли си гледате, инженере?

— Не точно това правя — отвърна Ханс Касторп. — Просто ги нареждам, боричкам се с абстрактната случайност. Интригуват ме нейните ветропоказателски хитрини, нейното угодничене, както и нейната невероятна опърничавост. Тая сутрин, веднага след ставане, пасиансът излезе напълно три пъти наред, и то веднъж с две нареждания, което е рекордно постижение. Ще повярвате ли, че сега го нареждам за трийсет и втори път и че нито веднъж не можах да стигна дори до средата на играта?

Господин Сетембрини го погледна, както толкова често вече през течение на годинките, със своите тъжни черни очи.

— Във всеки случай ви намирам презает — каза той. — Не изглежда, че тук ще намеря утеха за моите грижи и балсам за вътрешното раздвоение, което ме измъчва.

— Раздвоение? — повтори Ханс Касторп и продължи да нарежда.

— Световното положение ме обърква — въздъхна масонът. — Балканският съюз ще се сключи, инженере, всичките ми информации говорят за това. Русия трескаво работи за него и острието на комбинацията е насочено против австро-унгарската монархия, без чието разрушение не може да се осъществи нито една точка на руската програма. Схващате ли моите скрупули? Вие знаете, аз с всичките си сили ненавиждам Виена. Ала трябва ли затова да подкрепям душевно сарматския деспотизъм, който е на път да подпали нашия високоблагороден континент? От друга страна, едно дори само случайно дипломатическо сътрудничество на моята родина с Австрия би ме засегнало като опозоряване. Това са въпроси на съвестта, които…

— Седем и четири — каза Ханс Касторп. — Осем и три. Вале, дама, поп. Ето че тръгна. Вие ми носите щастие, господин Сетембрини.

Италианецът занемя. Ханс Касторп усети върху си черните му очи, изпълнени с дълбока печал, един поглед на разум и нравственост, но при все това продължи да нарежда картите; после, подпрял с ръка бузата си, вдигна с притворния, упорит и невинен израз на лошо дете поглед към застаналия насреща му ментор.

— Вашите очи — рече посетителят — съвсем напусто се стараят да прикрият, че знаете в какво положение сте изпаднали.

— Placet experiri — има безочието да отговори Ханс Касторп и господин Сетембрини го напусна; а той остана сам и дълго се заседя на масата всред бялата стая, без вече да нарежда картите — подпрял с ръка главата си, дълбоко замислен, ужасен до дъното на душата си от злокобно подозрителното състояние, в което виждаше скован света, от хиленето на демона, на маймунския бог, под чието безпомощно и разюздано господство бе попаднал същият този свят и чието име бе „Великото затъпяване“.

Проклето, апокалиптично име, напълно от естество да вдъхва таен уплах. Ханс Касторп седеше и си разтриваше с длани челото и сърдечната област. Той се боеше. Струваше му се, че „всичко това“ не може да излезе на добър край, че „то“ ще завърши с една катастрофа, с бунт на търпеливата природа, с гръмотевична буря и един разчистващ вихър, който ще освободи света от магията, ще изтика живота от „мъртвата точка“ и ще накара „мъртвия сезон“ да изпита ужаса на Страшния съд. Искаше му се да избяга, ние вече казахме това — но за щастие управата бе спряла върху него своя, също споменат вече, „вторачен поглед“, умееше да разчита мимиката му и бе поела грижата да го разтушава с нови, плодотворни хипотези!

С жаргона на корпорираните студенти тя, управата, бе заявила, че е тръгнала по дирите на истинските причини за ненадеждността на Ханс Касторповия температурен баланс, причини, които според нейното научно изказване лесно ще могат да се отстранят; изведнъж излекуването, редовното изписване и връщането в равнината, сякаш се бяха появили в близка перспектива. Сърцето на младия мъж силно заби, щурмувано от най-различни усещания, когато той протегна ръката си, за да му пуснат кръв. Премигвайки, леко пребледнял, той се любуваше на прекрасния рубиненочервен цвят на своя жизнен сок, който с изкачване пълнеше малкия прозрачен съд. Сам придворният съветник, асистиран от доктор Кроковски и една медицинска сестра, извърши малката операция, от която се очакваха важни последици. После се заредиха дни, когато Ханс Касторп бе завладян от въпроса как ще се прояви извън него и под очите на науката това, което бе дал от себе си.

Естествено нищо още не можело да се развие, каза в началото придворният съветник. За съжаление нищо още не искало да се развие, каза той по-късно. Но дойде едно утро, когато той пристъпи през време на закуската до Ханс Касторп, чието място по него време бе на „добрата руска маса“, на горния край, там, дето някога бе седял неговият велик побратим, и с поздравителни фрази му извести, че най-сетне в една от заложените култури без всяко съмнение установили верижни коки. Сега, значи, проблемата се свеждала до вероятностни изчисления дали интоксикационните прояви се дължат на наличната във всеки случай лека туберкулоза, или на стрептококите, чието количество също така било доста незначително. Той, Беренс, трябвало да се занимае по-обстойно и по-дълго време със случая. Културата още не била порасла напълно… В своето „лабо“ той му я показа: едно червено желе от кръв, в което се забелязваха сиви точици. Това бяха коките. (Коки обаче имаше всяко магаре, както и туберкули, и ако не бяха симптомите, тая находка нямаше да има никакво значение.)

вернуться

183

Тук: виж ти! (итал.)