Това, значи, бяха предпочитаните от Ханс Касторп плочи.
Най-проблематични работи
В течение на годинките лекциите на Едхин Кроковски бяха взели един неочакват обрат. Неговите изследвания, които се отнасяха до разчленяването на душата и до човешкия живот-сън, винаги се бяха отличавали с някакъв подземен и катакомбен характер; напоследък обаче те, лека-полека, с едва забележим от публиката преход, бяха кривнали по пътя на магичното, на извънредно тайнственото, и неговите презседмични доклади в трапезарията — главна атракция на фирмата, гордост на проспекта, — тия доклади, изнасяни в редингот и сандали, зад постлана масичка и с екзотично провлечена акцентировка, пред неподвижно слушащата публика на Бергхоф, третираха не вече прикритата любовна активност и обратното превращение на болестта в осъзнат афект, те третираха дълбоките особености на хипнотизма и сомнамбулизма, феномените на телепатията, на метафизичния пророчески сън и на ясновидството, чудесата на истерията, при които философският хоризонт дотолкова се разширява, че изведнъж се замержеляват пред очите на слушателя такива загадки като отношението на материята към психиката и дори загадката на самия живот, за чието разрешение излизаше, че по-голяма надежда дава зловещият, болестният път, отколкото пътят на здравето…
Казваме това, защото смятаме за свой дълг да засрамим лекомислените духове, които смятаха, че доктор Кроковски се е обърнал към дълбоко скрити неща, подтикван само от грижата да спаси своите лекции от страхотното еднообразие — значи, от чисто емоционални съображения. Тъй говореха някои злословни езици, каквито никъде не липсват. Вярно е, че при сутрешните лекции господата по-припряно от всякога разтъркваха уши, за да изострят слуха си, и че госпожица Леви може би още повече бе заприличала на восъчна фигура със скрит в гърдите двигателен механизъм. Ала тези въздействия бяха не по-малко естествени от развитието, което бе претърпял духът на учения и което той можеше да оправдае не само със своята последователност, но и с една чиста необходимост. Открай време неговите проучвания бяха посветени на ония тъмни и просторни области на човешката душа, които се обозначават като подсъзнание, макар че може би по-добре било да се говори за свръхсъзнание, тъй като понякога от тия сфери извира знание, което далеч надвишава съзнателното знание на индивида и ни навежда на мисълта, че може да съществуват връзки и зависимости между най-дълбоките и неосветени области на отделната душа и една всезнаеща върховна душа. Областта на подсъзнанието, „окултна“ във фактическия смисъл на думата, много скоро се оказва „окултна“ и в по-тесния смисъл на тая дума и се явява като един от източниците, отдето бликат явленията, които палиативно назоваваме така. Това не е всичко. Който съзира в органичния болестен симптом едно дело на изгонени от съзнателния живот и истерични афекти, признава творческата сила на психичното в материалното — една сила, която сме принудени да сметнем за втори извор на магическите феномени. Идеалист на патологичното, за да не кажем: патологичен идеалист, той ще се намери на изходната точка на мисловни процеси, които след краткотрайно течение се вливат в проблема на битието изобщо, тоест в проблема на отношенията между дух и материя. Материалистът, чадо на една философия на голата здравина, никога не ще се разубеди да обяснява духовното като фосфоресциращ продукт на материалното. Идеалистът пък, изхождащ от принципа на творческата истерия, ще бъде склонен и много скоро решен да отговори в напълно противоположен смисъл на въпроса за първенството. В края на краищата тук имаме налице нищо по-малко от стария спорен въпрос кое е било по-рано: кокошката или яйцето… този въпрос, който става извънредно заплетен именно поради двойния факт, че е немислимо яйце, което да не е било снесено от кокошка, и че е немислима кокошка, която да не е била излюпена от предшестващо я яйце.