Да си побъбри! Можеха да си представят. Никой не се почувства добре при тази дума, подходяща дума за веселия другар Кроковски. Всеки се чувстваше смразен до дън душа, също и Ханс Касторп, когато, закъснял, се разположи на превъзходния си стол за лежане и си спомни как при невероятните постижения на Ели и при свенливото обяснение, което им бе дала, бе почувствал да се люлее подът под нозете му, та му се бе доповръщало и го бе дострашало също като при морска болест. Той не беше преживял земетресение, но си казваше, че сигурно подобни чувства на странен ужас трябва да изпитват хората в такъв случай — като изключим любопитството, което освен това му вдъхваха фаталните способности на Елен Бранд: едно любопитство, което криеше в себе си чувството за своята собствена висша безнадеждност, тоест духовната недостъпност на областта, до която то искаше да се докопа, а оттам и съмнението дали то е само безделно или направо си е грешно, което обаче не му пречеше да бъде това, което бе, именно любопитство. Както всеки, така и Ханс Касторп бе подочул през течение на годините нещичко относно работите на тайната природа или свръхприрода — бяхме споменали за лелята-ясновидка, от която бе наследил склонността си към меланхолия. Но никога този свят, на който той не бе отказвал теоретично и непредубедено признание, не бе засягал лично неговата кожа, той никога не бе имал някакви практически опити с него и съпротивата му към такива опити, една съпротива на вкуса, една естетична съпротива, една съпротива на човешката му гордост — ако бива да си послужим с такива претенциозни изрази по отношение на нашия крайно непретенциозен герой, — тая съпротива бе почти равна на любопитството, което опитите бяха възбудили бурно у него. Той предварително чувстваше, чувстваше ясно и недвусмислено, че тези опити, под каквато и форма да продължеха, не обещаваха нищо друго освен пошлост, непонятност и унижение на човешкото му достойнство. Въпреки това той гореше от нетърпение да ги проведе. Той разбра, че „безделно или грешно“ не е никаква алтернатива, а си е едно и също, и че духовната безнадеждност е само извънморалната изразна форма на забраната. Но максимата placet experiri, втълпена му от едного, който естествено би заклеймил най-рязко такива опити, бе здраво заседнала в мозъка на Ханс Касторп; неговото благонравие постепенно почна да съвпада с неговото любопитство, а май че и открай време си бе съвпадало с безусловното любопитство на любознателен пътешественик, което още тогава, когато бе вкусило от мистерията на оная Личност, не се бе намирало много по-далече от разкриващата се тук област, отколкото сега; това любопитство се отличаваше и с един вид военен характер, тъй като не отстъпваше пред забраненото, когато то му се предлагаше. И така Ханс Касторп реши да бъде нащрек и да не стои настрана, ако се случат нови приключения около Елен Бранд.
Доктор Кроковски бе издал строга забрана да се вършат занапред дилетантски експерименти със скритите дарби на госпожица Бранд. Той бе наложил научен запор върху девойката, провеждаше с нея сеанси в своята аналитическа килия, хипнотизираше я, както се чуваше, стремеше се да развие и дисциплинира дремещите у нея възможности, да проучи досегашния й душевен живот. Впрочем това вършеше и Хермине Клефелд, нейната майчинска приятелка и покровителка, и под строга тайна научи това-онова, което под същата тайна разпространи по целия санаториум, та чак и до портиерската ложа. Тя научи например, че съществото или нещото, което бе подшушнало на малката задачите при играта, се казвало Холгер — това бил младежът Холгер, един добре познат й дух, едно самотно ефирно същество и нещо като ангел-хранител на малката Елен. Той, значи, й бил издал това за щипката сол и за показалеца на Параван. Да, неговите призрачни устни галели ухото й, та я хващал гъдел и я напушвал смях, докато й шепнел. Сигурно било приятно на времето, в училището, когато я вдигали неподготвена и Холгер й подсказвал отговорите? Тук Елен замлъкнала. Това Холгер не бивало да прави, казала по-късно тя. Не му било позволено да се набърква в такива сериозни работи, а между впрочем той сам едва ли бил знаел отговорите на уроците.