Така спиритът Холгер бе понесен при своята „пойетична“ импровизация от една странна върволица размисли — от родното море до отшелника и инструмента на съзерцанието му; той докосна и други неща, човешки и божествени, с мечтателно-дръзновени слова, на които кръжецът се чудеше безпределно, докато ги сричаше — едва намираха време да вместят възторжените си аплодисменти, защото Холгер продължаваше без ред и без край, на зигзаги, неспирно; цял час мина и не се провиждаше никакъв завършек на тая поема, която разказваше неизчерпаемо за майчини мъки и първа любовна целувка, за венеца на страданието и строгата бащинска доброта на бога, която се задълбочаваше в непрекъснатото движение на творението, губеше се във времена, в далечни страни и в звездния всемир, веднъж дори спомена халдейците и зодиака и сигурно щеше да изкара така цялата нощ, ако в края на краищата заклинателите не си бяха дръпнали пръстите от чашата и не бяха заявили с най-големи благодарности на Холгер, че за този път трябва да приключат: никога не могли да си представят такава прелест, ужасно жалко било, дето никой не бил записвал, така че сега цялата тази поезия щяла неминуемо да потъне в забрава и дори за съжаление вече голяма част от нея била потънала в забрава поради известната нетрайност, с каквато се отличават и сънищата. Следния път щели своевременно да се погрижат за секретар, за да видят как ще изглежда поемата, когато ще я имат черно на бяло и в свързана последователност; за момента обаче, и преди Холгер да се оттегли в невъзмутимостта на своята летяща вечност, щяло да бъде по-добре и във всеки случай извънредно любезно от негова страна, ако пожелаел да отговори на някой и друг делови въпрос, който щял да му постави кръжецът — не се знаело още какъв въпрос, но дали той евентуално и по принцип ще бъде тъй особено любезен?
„Да“ — гласеше отговорът. Тук обаче се оказа, че не са си наясно какво да питат. Стана като в приказките, когато феята или джуджето дават право на един въпрос и възниква опасност да не би човек да прахоса за нищо тая безценна възможност. Много неща от света и бъдещето си заслужаваха да се узнаят и задачата да се избира, бе много отговорна. Тъй като никой не стигна до някакво решение, Ханс Касторп сложи пръст върху чашата, подпря лявата си буза върху пестника и каза, че иска да чуе колко време ще трае престоят му тук горе вместо трите седмици, с които отначало бе смятал да се ограничи.
Е добре, след като не измислиха нещо по-свястно, нека всезнаещият дух им отговори на това първо и случайно хрумване. След известно колебание чашата тръгна. Тя срече нещо съвсем странно и сякаш съвсем несвързано, което никой не смогна да проумее. Тя срече думата „пресечи“ и после думата „косо“, която още повече забърка нашите спиритисти, а после срече нещо за Ханс-Касторповата стая, така че цялото кратко нареждане изискваше от запитвана да „пресече косо стаята си“. Косо през стаята си? Косо през номер 34? Какво значеше пък това? Докато седяха, разискваха и клатеха глави, проехтя изведнъж един силен юмручен удар върху вратата.