Господин Сетембрини здравата му се накара и наистина постигна известно укрепване на съвестта, както и някакво обещание да не се повтаря никога вече участието в такива ужасии.
— Уважавайте — изиска той, — уважавайте човека в себе си, инженере! Уповавайте се на ясната и хуманна мисъл и се отвращавайте от мозъчното изкълчване, от духовната тиня! Фокусничеството? Тайната на живота? Caro mio!190 Там, дето се разпада нравствената смелост за взимане на решения и различаване например на измамата от истината, там свършва и животът изобщо, свършва преценката, стойността, облагородяващото деяние, и разложителният процес на моралния скептицизъм начева своето отвратително дело. — Човекът бил мерилото на нещата, каза още той. Неговото право да преценява с познанието си добро и зло, истина и лъжа, било неотчуждаемо и горко томува, който се наема да заблуди вярата му в това творческо право! По-добре било такъв да се удави в най-дълбокия кладенец, с привързан около шията му воденичен камък.
Ханс Касторп посрещна неговите думи с кимане и на първо време действително отбягваше тия начинания. Той чу, че д-р Кроковски урежда в своя аналитичен сутерен сеанси с Елен Бранд, на които били канени някои по-избрани пациенти, но равнодушно отказа да участва — естествено не без да научава от действащите лица и лично от д-р Кроковски това-онова за постигнатите при опитите резултати. Изяви на сила като тези в стаята на госпожица Клефелд — бесни и неконтролирани удари върху масата и стените, а и други, още по-значителни — бяха многократно констатирани системно и при възможната гаранция за тяхната неподправеност, след като д-р Кроковски по всички правила на изкуството бе хипнотизирал и докарвал малката Елен в полусънно състояние. Оказа се, че музикалният съпровод улеснява опитите, така че тия вечери грамофонът сменяше своето седалище — магическият кръжец напълно го ангажираше за себе си. Но тъй като чехът Венцел, който в тия случаи го обслужваше, бе музикален човек и положително не би малтретирал и повредил инструмента, Ханс Касторп биваше сравнително спокоен и му го предоставяше. За тая особена служба той подреди от фонда на плочите един албум, където имаше всякакъв вид лека музика, танци, малки увертюри и разни цигу-мигу, който бе напълно достатъчен за целта, тъй като Ели не предявяваше изисквания за по-възвишени тонове.
При тези мелодии, значи, тъй казаха на Ханс Касторп, една носна кърпичка самостоятелно, или по-скоро водена от някаква скрита в гънките й „лапа“, се била издигнала от земята, докторовото кошче за хартиени отпадъци се било възнесло към потона, махалото на един стенен часовник било спирано „от никого“ и отново било пускано в движение, настолният звънец бил вдиган от масата и раздрънкван във въздуха и други такива тъмни и нищо и никакви неща. Ученият ръководител на въпросните опити се намираше в щастливото положение да определи тия постижения с едно гръцко наименование, изпълнено с научна благопристойност. Касаело се, тъй обясняваше той в своите лекции и в частни разговори, до „телекинетични“ явления, до случаи на командвано отдалече движение; и докторът ги причисли към една област на феномени, която науката наричала материализация и към която всъщност били насочени неговите усилия при опитите с Ели Бранд.
На неговия език ставаше дума за някакви биопсихични проекции на подсъзнателни комплекси в обективното, за процеси, които имали за източник медиалната конституция, сомнамбулното състояние, и които следвало да приемем за обективирани сънни представи, тъй като в тях се манифестирали идеопластичните възможности на природата — една проявяваща се при известни условия способност на мисълта да привлича материята и да се отпечатва върху й като ефимерна действителност. Тази материя се излъчвала от тялото на медиума, за да се оформи временно вън от него в биологично живи крайници, пипала, ръце: те именно извършвали онези удивителни, твърде забележителни действия, които били наблюдавани в лабораторията на д-р Кроковски. При някои обстоятелства тези крайници можели да се видят и пипнат, можело да се снемат отпечатъците им в парафин или гипс. При други обстоятелства пък нещата не се ограничавали само в това. Пред очите на експериментиращите се въплътявали глави, индивидуални човешки образи, фантоми в пълен ръст, за да влязат в известна ограничена връзка с тях — и оттук доктрината на д-р Кроковски закуцваше, ставаше кривогледа и почваше да се отличава със същия колеблив и двусмислен характер, който бе присъщ на неговите излияния върху „любовта“. Защото тук той не говореше вече категорично, запазвайки научната фасада, за отразените в действителността субективности на медиума и на неговите пасивни помощници; сега в играта се намесваха, поне с петдесет процента вероятност, поне евентуално, личности отвън и отвъд; отнасяше се — може би, не съвсем сигурно — до невитални работи, до същества, които се възползваха от преплетената и тайнствена изгода на момента, за да се върнат в материята и да се манифестират пред викащите ги — вкратце, до спиритистичното призоваване на умрели.