На другата сутрин той заяви, че ще участва в уговорения за вечерта сеанс и половин час след вечерята се присъедини към свикналите със свръхестественото, които, разговаряйки непринудено, се бяха упътили към сутерена. Всички участници бяха кореняци, стари бергхофци, или поне отколешни питомци като д-р Тинг-Фу и чехът Венцел, които застигна още на стълбището, а в помещението на д-р Кроковски той завари господата Ферге и Везал, прокурора, дамите Леви и Клефелд, без да изреждаме тези, които му бяха съобщили за появата на Холгеровата глава, и посредницата — Ели Бранд.
Когато Ханс Касторп престъпи украсената с визитна картичка врата, малката севернячка вече се намираше под крилото на доктора. Застанал в своята черна работна престилка пред стъпалата, които слизаха към асистентското жилище, той бащински бе обгърнал раменете на момичето, което заедно с него посрещна и поздрави гостите. Всички се поздравяваха с една весела и безгранична сърдечност, сякаш нарочно — за да не допуснат никакво тържествено притеснение на настроението. Разговаряха един през друг сърдечно и на висок глас, ободрително се посръгваха в ребрата и по всякакъв начин изявяваха своята непринуденост. Всеки път, когато д-р Кроковски повтаряше своето „Поздлавлявам ви“, неговите зъби се жлътваха всред брадата му с оня познат ни израз на призоваваща към доверие мъжественост, особено когато рече „добре дошъл“ на Ханс Касторп, който се бе умълчал, а по лицето му премина колебание. „Смелост, приятелю! — сякаш казваше кимащата нагоре и надолу глава на домакина, докато ръката му почти грубо стисна ръката на младия мъж. — Какво сме се оклюмали? Тук няма нито лицемерие, нито набожничене, а само мъжествената ведрина на свободното от предразсъдъци научно изследване!“ Заговореният по този пантомимен начин не се почувства по-добре. Ние споменахме, че когато бе възникнало намерението му, той си бе спомнил за рентгеновия кабинет, но тази съпоставка далеч не стига да определи състоянието на духа му. Това състояние по-скоро, и то много живо, му напомняше за онова странно и незабравимо настроение, изпълнено с необузданост и нервност, любознателност, презрение и благоговение, което го бе обхванало преди години, когато, малко пийнал с другари, за пръв път се бе упътил към един публичен дом в Санкт Паули.
Тъй като се бяха сбрали всички, д-р Кроковски се оттегли в съседната стая с две асистентки, за каквито този път бяха назначени госпожа Магнус и госпожица Леви, с лицето от слонова кост, за да подложат медиума на личен обиск, докато Ханс Касторп зачака в амбулаторията заедно с деветмината останали участници завършека на този редовно и винаги безрезултатно повтарян акт на научна строгост. Помещението му бе добре познато от известни разговори, които бе имал тук на времето с аналитика зад гърба на Йоахим. То представляваше една обикновена лекарска амбулатория както много други такива — със своята писалищна маса, кресло и фотьойл за пациента вляво отзад до прозореца, с подръчната библиотека от двете страни на втората врата, със своята косо разположена в десния заден план кушетка, отделена с многостенен параван от писалищната група, с инструменталния шкаф в ъгъла там, с Хипократовия бюст в другия ъгъл и с гравюрата по Рембрандовата анатомия над газовата камина на дясната странична стена; но можеха да се установят и някои промени, извършени с оглед на специалната цел. Кръглата махагонова маса, тя обикновено се намираше обкръжена от кресла, в средата под електрическия полилей върху покриващия почти целия под червен килим, сега бе преместена към левия ъгъл на предния план — там, дето стоеше гипсовият бюст, а извънцентрово, по-близо до запалената камина, излъчваща суха топлина, бе поставена друга по-малка масичка с лека покривка и лампа с червен абажур, над която висеше от потона друга крушка, обвита също така с червена, а освен това и с черна воалена материя. Върху и до масичката се намираха няколко прословути предмета: настолният звънец или собствено два такива от различна направа, една камбанка и един звънец с копче за натискане и удряне върху му, освен това паницата с брашно и кошчето за хартиени отпадъци. Приблизително една дузина столове и кресла от най-различен тип бяха разположени около масичката в полукръг, единият край на който бе близо до долната част на кушетката, а другият се падаше почти точно в средата на стаята, под полилея. Тук, близо до последния стол и насред път до страничната врата, бяха поставили грамофона. Албумът с леката музика лежеше върху един стол до него. Толкова за обстановката. Червените лампи още не бяха запалени. Осветлението от потона разливаше бяла, дневна светлина. Прозорецът, към който писалищната маса бе обърната с тясната си страна, бе закрит с тъмна завеса, а пред нея висеше друга — кремава, дантелена, полупрозрачна.