След десетина минути докторът заедно с трите дами се върна от кабинета. Външността на малката Ели се бе променила. Тя се яви не вече в своите си дрехи, а в един своеобразен сеансов костюм, в нещо като пеньоар от бял креп, който бе пристегнат около кръста с шнур вместо колан и оставяше да се виждат тънките й мишници. Тъй като нейните момински гърди се очертаваха много овални и подвижни под него, изглеждаше, че под тая си дреха тя носи само малко бельо.
Посрещнаха я с оживени възгласи. „Здравей, Ели! Колко очарователна е и днес! Истинска фея! На добър час, ангелчето ми!“ Тя се усмихваше и на поздравите, и на своето одеяние, което добре знаеше, че й прилича.
— Предварителна проверка отрицателна — заяви д-р Кроковски. — Бодри на работа, другари! — додаде той със само едно екзотично лингвално „р“. Ханс Касторп, неприятно засегнат от това обръщение, започна да дири къде да се настани между другите, които се провикваха, бъбреха и се тупаха по раменете, докато заемаха местата си в полукръга на столовете, когато докторът се обърна лично към него.
— Вас, приятелю мой (плиятелю мой) — каза той, — който се намирате в нашата среда донякъде като гост или като новак, искам да отлича тая вечер с особено почетни права. Възлагам ви контрола върху нашия медиум. Ние упражняваме този контрол ей така. — И той помоли младия мъж да пристъпи до оня край на отворената окръжност, който бе в близост с кушетката й паравана и където Ели бе седнала вече на един обикновен плетен-стол, — отправила поглед повече към входната врата със стъпалата, отколкото към средата на стаята; докторът седна насреща й на друг плетен стол, хвана нейните ръце и приклещи коленете й между своите колене. — Направете същото! — заповяда той на Ханс Касторп и му отстъпи мястото си. — Ще признаете, че сигурността е пълна. На това отгоре ще получите и подкрепа. Милостива госпожице Клефелд, ще разрешите ли да ви помоля? — И призованата по този дворцово екзотичен начин се присъедини към групата, като обхвана крехките китки на Ели с двете си ръце.
Не можеше напълно да се избегне това, че Ханс Касторп се взря в толкова близкото лице на здраво стегнатото девствено дете-чудо насреща му. Очите им се срещнаха, но Ели отклони и сведе погледа си в знак на свенливост, която придаденото положение бе лесно обяснима, и се усмихна малко превзето, с наклонена глава и леко заострени устни, както неотдавна, при сеанса с чашата.
Впрочем при тия мълчаливи превземки и друг, по-отдалечен спомен облъхна нейния надзорник. Горе-долу така, текна му, се бе усмихвала Карен Карстед, когато с Йоахим и нея бе застанал пред още неоткрития гроб в гробището на селото…
Полукръгът бе насядал. Бяха тринадесет души, без да се смята чехът Венцел, който бе свикнал да остава свободен за службата на Полихимния и бе се разположил на една табуретка до приготвения вече апарат — малко зад гърба на останалите. Той бе взел и китарата си. Под средния полилей, там, дето бе другият край на полуокръжната поредица, зае мястото си д-р Кроковски, след като с едно щракане бе запалил червените осветителни тела, а с друго бе изключил бялата светлина от потона. Леко осветена мрачина прилегна сега върху стаята, чиито най-отдалечени части и ъгли бяха станали изобщо недостъпни за погледа. Всъщност слабата червеникава светлина падаше само върху плота на масичката и най-близката й околност. През следващите минути човек почти не виждаше дори съседа си. Очите само бавно свикваха с тъмнината и почваха да се нагаждат към отпуснатата им светлина, която се подсилваше малко от танцуващите пламъчета в камината.
Докторът посвети няколко думи на осветлението, извини неговите научни недостатъци. Не бивало да ги отдават на някакво желание за създаване на настроение, нито пък на мистификация. Понастоящем, за съжаление, и при най-добро желание не било възможно да се допусне повече светлина. Естеството на силите, за които ставало дума тук и които подлежали на изследване, било такова, че не им давало възможност да се развият при бяла светлина и да станат действени. Това било едно обуславящо обстоятелство, с което трябвало да се примирим засега. Ханс Касторп бе доволен от това. Тъмнината му действаше добре; тя омекотяваше своеобразностите на общото положение. На туй отгоре той, за оправдание на сегашното затъмнение, си спомни за мрака, всред който набожно се бе съсредоточил в рентгеновия кабинет и с който си бе умил дневните очи, преди да „прогледа“.