Медиумът, тъй продължи д-р Кроковски своето предисловие, което очевидно бе предназначено за Ханс Касторп, не се нуждаел вече от приспиване. Девойката, както контрольорът сам щял да забележи, падала в транс и без да я приспива лекарят, а щом това настъпело, из нея заговорвал нейният дух-хранител, познатият Холгер, към когото следвало да отправят желанията си, а не към нея. Впрочем погрешно било и можело да доведе до неуспех схващането, според което трябвало насила да съсредоточават волята и мислите си върху очаквания феномен. Тъкмо обратното: наложително било едно полуразсеяно и разговорчиво внимание. А Ханс Касторп трябвало да има преди всичко грижата за едно: да държи под безупречен надзор крайниците на медиума.
— Да се образува веригата! — завърши д-р Кроковски; последваха нареждането му, разсмивайки се, когато в мрака не намираха веднага ръцете на съседите си. Седналият до Хермине Клефелд д-р Тинг-Фу сложи десницата си върху рамото й и подаде левицата си на господин Везал, който идеше след него. До доктора седяха господин и госпожа Магнус, която установи връзка с А. К. Ферге; той пък, ако Ханс Касторп не се лъжеше, държеше в дясната си ръка ръката на госпожица Леви с лицето от слонова кост — и тъй нататък.
— Музика! — заповяда д-р Кроковски; и чехът пусна грамофона зад гърба на доктора и съседите му и постави иглата върху плочата. — Разговор! — изкомандва Кроковски отново, докато ехтяха първите тактове на една увертюра от Мильокер; и всички послушно се постараха да подемат един разговор, който се въртеше около най-нищожните дреболии — тук около снеговалежите през тази зима, там около последното меню в трапезарията, за някои новопристигнали, за отпътувания със или без редовно изписване; наполовина заглушаван от музиката, този разговор ту се прекъсваше, ту отново се съвземаше, като изкуствено поддържаше своя живот. Тъй протекоха няколко минути.
Плочата още не беше се извъртяла, когато Ели изведнъж се стресна. Тя въздъхна, тялото й се разтрепера и се наклони напред така, че челото й докосна челото на Ханс Касторп, а в същото време мишниците й започнаха да извършват заедно с мишниците на нейните надзорници някакви особени, сякаш помпащи движения — на тласъци напред и назад.
— Транс! — обяви вещо госпожица Клефелд. Музиката замлъкна. Разговорите секнаха. Всред рязко настъпилата тишина се чу мекият провлачен баритон на доктора, задаващ въпроса:
— Холгер налице ли е?
Ели отново се разтрепера. Тя се олюляваше на стола си. После Ханс Касторп усети как двете й ръце здраво и на пориви стиснаха неговите.
— Тя ми стиска ръцете — съобщи той.
— Той — поправи го докторът. — Той ви ги е стиснал. Значи, присъства тук… Ние те поздлавляваме, Холгер — продължи той патетично. — От сърце те приветстваме с добре дошъл, момко! И нека ти припомним! Когато последния път бе между нас, ти обеща да извикаш и да направиш видим за нашите простосмъртни очи безразлично кой да е покойник, наш човешки събрат или наша човешка посестрима, ако някой от нашия кръжец изяви такова желание. Имаш ли желание и чувстваш ли се в състояние да изпълниш днес това свое обещание?
Ели отново се разтрепера. Тя въздъхна и забави отговора. Ръцете й повлякоха ръцете на нейните съзаседатели към челото й, където останаха някое и друго време. После тя пошушна досами ухото на Ханс Касторп едно пламенно „да“.
Диханието, с което тази дума влезе в ухото му, накара нашия приятел да изпадне в онова епидермално изтръпване, което по народному наричат „гъша кожа“ и което някога придворният съветник бе му разяснил. Ние говорим за едно изтръпване, за да различим чисто физическото явление от душевното; защото за изтръпване в смисъла на ужасяване едва ли можеше да става дума. Това, което си помисли, бе горе-долу следното: „Е, тая с голямо нещо се наема!“ Същевременно обаче той се почувства трогнат и дори покъртен, обзе го някаква объркана трогнатост и покъртеност, някакво чувство, породено от объркването, от измамливото обстоятелство, че младото момиче, чиито ръце държеше, бе пошушнало в ухото му едно „да“.
— Той каза „да“ — отрапортува той и се засрами.
— Е добре, Холгер! — каза д-р Кроковски. — Хващаме се за думата ти. Ние всички сме уверени, че честно и почтено ще изпълниш дълга си. Името на скъпия покойник, чиято поява желаем, ей сега ще ти бъде съобщено. Другари — обърна се той към компанията, — думайте! Кой е готов да изкаже своето желание? Кого да ни покаже нашият приятел Холгер?