2. тъй като освен това една наказателна присъда над господин Япол не би била в състояние да изкупи обидата, посредством която господин Казимир Япол се опита да опозори дома на господни Станислав фон Зутавски и неговата съпруга Ядвига;
3. то господин Станислав фон Зутавски избра по-краткия и по негово убеждение най-целесъобразен път, особено след като по индиректен начин разбра, че господин Казимир Япол възнамерява да напусне на следния ден тукашните места,
и на 2 април 19… година между 7 1/2 и 7 3/4 часа вечерта, в присъствието на своята съпруга Ядвига и на господата Михаел Лодиговски и Игнац фон Мелин, здравата наплеска господин Казимир Япол, който се намираше в американския бар на тукашното казино пред чаша спиртно питие и в компанията на господин Януш Теофил Ленарт и две непознати момичета.
Непосредствено след това господин Михаел Лодиговски наплеска господин Казимир Япол, като добави, че така му се пада заради тежките обиди, които е нанесъл на госпожица Крилова и на него самия.
Веднага след това господин Михаел Лодиговски наплеска господин Януш Теофил Ленарт заради неокачествимата неправда по отношение на господин и госпожа фон Зутавски, след което и господин Станислав фон Зутавски, без да се бави нито минута, многократно плеска господин Януш Теофил Ленарт за клеветническото опетняване на съпругата му, както и на госпожица Крилова.
Господата Казимир Япол и Януш Теофил Ленарт през всичкото това време се държаха напълно пасивно. (Датирано и подписано:)
Вътрешните обстоятелства не позволиха на Ханс Касторп да се посмее на тая градушка от плесници, както сигурно други път би постъпил. Той се бе разтреперал, докато четеше; от документите бе очевидно и безупречното спазване на студентския корпоративен устав от едната страна, и мошеническото, лениво безчестие на другата; цялото това малко отживяло, но внушително противоречие дълбоко го развълнува. Тъй бе и с останалите. Навсякъде оживено проучваха и със стиснати зъби обсъждаха полската история и правилата на честта. Малко отрезвително подейства един контрапозив на господин Казимир Япол, където се изтъкваше следното: на фон Зутавски било много добре известно, че той, Япол, на времето, в Лвов, бил обявен от някакви празноглави фанфарони за лишен от достойнството да се дуелира и всичките негови незабавни и решителни постъпки били чиста маймунщина, тъй като предварително бил знаел, че не ще му се наложи да се бие. Освен това фон Зутавски се бил отказал да преследва него, Япол, по съдебен ред поради една-единствена причина: както всеки, тъй и сам той, фон Зутавски, много добре знаел, че съпругата му Ядвига го е снабдила с цяла сбирка рога, което той, Япол, като нищо щял да докаже, а що се отнасяло до поведението на Крилова, то едва ли щяло да й направи чест пред съда. Между впрочем само неговото, на Япол, недостойнство да се дуелира било документирано и нищо не пречело да бъде извикан на дуел неговият събеседник Ленарт, но фон Зутавски не искал да се излага на опасност, оправдавайки се изобщо с въпросната декларация. За ролята, която в цялата тая история играл господин Азарапетиан, не желаел да говори. Що се отнасяло обаче до инцидента в бара на казиното, то той, Япол, макар и да не бил нито вързан в устата, нито лишен от остроумие, все пак бил човек до немай-къде слаботелесен; със своите приятели и необикновено яката Зутавска фон Зутавски имал физическо надмощие, още повече, че двете дамички, които се намирали в тяхната, на Япол и Ленарт, компания, били наистина весели създания, но били плашливи като кокошки; ето защо той, за да предотврати едно дивашко сбиване и публичния скандал, накарал Ленарт, който искал да се отбранява, да кротува и ради бога да изтърпи краткотрайните контакти с господата фон Зутавски и Лодиговски, които били съвсем безболезнени и които другите хора в бара сметнали за приятелска закачка.
Толкова за Япол, който естествено трудно можеше да се спаси. Неговите корективни обяснения успяха само повърхностно да нарушат хубавия контраст между честта и мизерията, според както бе изтъкнат от констатациите на противната страна; пък и той не разполагаше с размножителната техника на Зутавски и съдружие, защото можа да раздаде на хората само няколко машинописни копия от своята реплика. В замяна на това ония протоколи, както вече казахме, стигнаха до всекиго, дори до съвсем чужди хора. Нафта и Сетембрини например също ги бяха получили — Ханс Касторп ги видя в ръцете им и за свое учудване забеляза, че и те ги разглеждат с ожесточени лица и странно увлечение. Той очакваше да види поне у Сетембрини оня весел присмех, който не можа да открие у себе си поради царящите вътрешни обстоятелства. Но всеобщата зараза, която Ханс Касторп наблюдаваше, очевидно упражняваше и върху бистрия ум на масона един натиск, който задавяше смеха му и го правеше не на шега възприемчив за прелестите на боя с плесници, а освен това този човек на живота бе помръкнал поради своето здравословно състояние, което проклинаше и ядно и със самопрезрение се срамуваше от него — то сякаш за подбив понякога се подобряваше, но всъщност бавно и неудържимо се влошаваше и по онова време вече през ден го принуждаваше да пази леглото.