Господин Албин имаше. Освен лъскавия малък револвер, с който обичаше да плаши дамите, той притежаваше и чифт офицерски пистолети, белгийска направа, които почиваха върху кадифето на един общ калъф; тези автоматични браунинги имаха дръжки от кафяво дърво, в които се намираха пълнителите, имаха разни механизми от синееща се стомана и цеви с лъскави нарези, над чиито дула се мъдреха, дребни и фини, мушките. Ханс Касторп ги беше виждал на времето у този ветрогон и сега — против убежденията си, от чисто безпристрастие — предложи да ги поиска назаем.
Това и стори, като не скри от ветрогона истинската цел и настоя да получи честна дума за запазване на тайната; задачата се оказа лека: той се бе позовал на рицарските му чувства. Господин Албин дори показа на Ханс Касторп как да зарежда пистолетите и ги изпробва навън с по един изстрел във въздуха.
Всичко това отне време и тъй преминаха два дена и три нощи до срещата. Самото място бе изнамерено от Ханс Касторп: той бе предложил кът, осеян лете със сини цветя, където се бе усамотявал, за да „управлява“. Тук на разсъмване, на третата сутрин след сблъсъка, трябваше да се разреши спорът. Едва в навечерието, доста късно, Ханс Касторп, който бе много възбуден, се сети, че е необходимо да вземат и лекар на полесражението.
Той веднага се посъветва с Ферге по тоя въпрос, който се оказа много труден. Радамант наистина бе бивш корпориран студент, но не бе възможно да поискат от шефа на заведението да подкрепи такава незаконна работа, особено пък след като се касаеше до негови пациенти. Изобщо едва ли имаше някаква надежда да открият тук лекар, който би се явил в помощ за един дуел между двама тежко болни. При това, що се отнася до Кроковски, съвсем не бе сигурно дали тази специализирана в духовната сфера глава изобщо, разбира нещо от лекуване на рани.
Везал, когото набърже повикаха, им съобщи, че Нафта вече се бил изказал по въпроса — не искал лекар. Той не отивал на срещата, за да го мажат с мехлеми и да го превързват, а за да се бие, и то много сериозно. Какво щяло да настъпи след това, му било безразлично — работите все щели да се наредят. Това доста нерадостно изявление Ханс Касторп се опита да изтълкува в следния смисъл: Нафта всъщност смята, че няма да стане нужда от лекар. Нима и Сетембрини не каза на изпратения при него Ферге да изоставели този въпрос, той не го интересувал? Не бе съвсем безсмислено да се надяват, че противниците в действителност единодушно възнамеряват да избягнат кръвопролитието. Бяха преспали две нощи след онова пререкание, а сега щяха да преспят и трета. Протичащите часове охлаждат, проясняват, едно определено настроение не може да им противостои, без да се промени. Утре сутринта, когато стисне в ръката си огнестрелното оръжие, нито един от противниците нямаше да бъде такъв, какъвто бе бил вечерта след свадата. В най-лошия случай двамата щяха да действат само механично, подтиквани от честта, не от свободната си воля, за разлика от тогава, когато бяха в плен на страстите и убежденията си; сигурно би било възможно да се предотврати едно надделяване на тогавашния изблик над техните личности, каквито те щяха да бъдат в момента на дуела!
Ханс Касторп не бе на погрешен път със своите съждения, но той за съжаление не бе предвидил посоката на този път. Що се отнасяше до Сетембрини, той бе напълно прав. Но ако бе предполагал в каква насока щеше да промени Нафта намеренията си до решителния момент или в самия решителен момент, всичките вътрешни обстоятелства, поради които бе възникнала цялата история, нямаше да го принудят да допусне предстоящите събития.
В 7 часа слънцето далече още нямаше намерение да се покаже иззад върха, но навън въпреки мъглата се бе развиделило, когато след една неспокойно прекарана нощ Ханс Касторп напусна санаториума „Бергхоф“, за да се отправи към мястото на срещата. Момичетата, които чистеха в хола, учудени вдигнаха глава към него. Но главният вход не бе заключен: Ферге и Везал, поотделно или заедно, сигурно бяха вече минали оттам, за да заведат до полесражението — единият Сетембрини, а другият Нафта. Той, Ханс, тръгна сам, тъй като в качеството си на неутрален не можеше да се присъедини към нито една от страните.