— Добро утро — пожела той с ясен глас, желаейки още в самото начало да наложи на компанията един естествен тон, който трябваше да допринесе за разпръсването на всяка злост… но не сполучи, защото никой не му отговори. Разменените поздрави се ограничиха с безмълвни поклони, които бяха сдържани до незабележимост. Въпреки това той не отстъпи от решението си да използва незабавно за доброто дело своето вълнение, сърдечното, ускорено дишане, разтриването от бързия ход през това зимно утро и започна:
— Господа, аз съм убеден…
— Вашите убеждения ще изложите друг път — хладно пресече думите му Нафта. — Оръжията, ако обичате — добави той със същото високомерие. И Ханс Касторп си глътна езика; остана му само да гледа как Ферге измъква фаталния калъф изпод наметалото си и как Везал, който бе пристъпил до него, получава единия от пистолетите, за да го предаде на Нафта. Сетембрини пое другия направо от ръката на Ферге. После Ферге им измърмори да се дръпнат и почна да отмерва с крачки разстоянията и да ги отбелязва: външните граници с кратки черти, които изтегли с тока си върху снега, а вътрешните бариери с два бастуна — своя и този на Сетембрини.
С какво се занимаваше тук нашият добродушен страдалец? Ханс Касторп не вярваше на очите си. Ферге бе дългокрак и крачеше порядъчно широко, та поне тия негови петнадесет крачки създадоха едно значително разстояние, макар че освен него съществуваха и двете проклети бариери, които наистина не бяха много раздалечени една от друга. Намеренията му положително бяха почтени. Но все пак какво умопомрачение бе това, което го принуждаваше да действа така, да прави такива чудовищни приготовления?
Нафта, който бе захвърлил върху снега шубата си, та се виждаше визоновата подплата, стъпи с пистолет в ръка върху една от външните черти; Ферге току-що я бе изтеглил с тока си и още продължаваше да нанася своята маркировка. Когато Ферге свърши, Сетембрини също зае своята позиция; дрипавата му полушубка бе разкопчана. Ханс Касторп се изтръгна от своето вцепенение и трескаво пристъпи още веднъж напред.
— Господа — каза той угнетено, — нека не прибързваме! Въпреки всичко смятам за свой дълг…
— Млъкнете! — рязко извика Нафта. — Очаквам знака!
Ала никой не подаде знак. Не бяха се добре уговорили. Вярно, трябваше да се каже едно „почни!“, но не бяха се сетили или поне не бяха споменали, че неутралният ще трябва да произнесе този страхотен призив. Ханс Касторп замълча и никой не го отмени.
— Почваме! — заяви Нафта. — Пристъпете напред, господине, и стреляйте! — извика той на своя противник и сам почна да настъпва, като насочи с изпъната ръка пистолета към гърдите на Сетембрини — една невероятна гледка. И Сетембрини постъпи така. При третата крачка — другият, без да стреля, бе вече достигнал бариерата — той вдигна пистолета много нависоко и дръпна спусъка. Резкият изстрел предизвика многократно ехо. Върховете екнаха и откликнаха, та чак долината проехтя, и Ханс Касторп си помисли, че хората ей сега ще притичат.
— Вие стреляхте във въздуха — каза Нафта със самообладание, като свали оръжието.
Сетембрини отговори:
— Стрелям, накъдето си искам.
— Ще стреляте още веднъж!
— Нямам такива намерения. Вие сте наред. — Вдигнал глава с поглед към небето, господин Сетембрини бе застанал малко извърнат встрани, не във фронт към противника си, което бе наистина трогателно. Той бе чувал, това явно пролича, че не бива да се излага на куршума широката страна на гърдите, и постъпваше според това указание.
— Страхливец! — извика Нафта, като с тоя си вик направи една отстъпка на човечността, признавайки, че човек се нуждае от повече смелост, за да стреля, отколкото, за да се остави да стрелят върху му; после вдигна пистолета по начин, който нямаше вече нищо общо с двубоя, и се застреля в главата.
Сърцераздирателна, незабравима гледка! Докато върховете си подхвърляха като топка екота от неговото злодеяние, той се олюля, политна с изхвърлени напред крака, описа с цялото си тяло едно центробежно движение вдясно и падна ничком върху снега.
Всички останаха за миг вцепенени. Сетембрини захвърли оръжието надалече от себе си и пръв се озова до него.
— Infelice! — извика той. — Che cosa faiper l’amor dj Dio!193
Ханс Касторп му помогна да обърнат тялото. Те видяха черно-червената дупка до слепоочието. Видяха едно лице, което предпочетоха да покрият с копринената носна кърпа, която се подаваше от вътрешния джоб на Нафта.
Мълнията