— Мъртъвците ли? Аха! И тая си я бива! — извика Ханс Касторп. И изведнъж го напуши смях, силен, неудържим смях, който разтърси гърдите му и изкриви в малко болезнена гримаса леко вцепененото му от хладния вятър лице. — Със спортна шейна! И това ми разказваш с такова невъзмутимо спокойствие? Голям циник си станал за тия пет месеца!
— Никакъв циник — отвърна Йоахим и вдигна рамене. — Я го виж ти! Та на мъртъвците им е все едно… Между впрочем не е изключено тук у нас човек и циник да стане. Беренс сам е стар циник, славен чудак между другото, бивш студент от корпорациите и, както изглежда, блестящ хирург, сигур ще ти хареса. Освен това имаме Кроковски, асистента, една много умна глава. В проспекта особено се набляга на неговата дейност. Той именно разчленява душите на пациентите.
— Какво прави? Разчленява душите ли? Та това е отвратително! — извика Ханс Касторп и отново го обзе веселието. Той не можа да го преодолее, на всичко отгоре сега се прибави и това разчленяване на душата и той така се разсмя, че сълзи рукнаха изпод ръката му, с която, приведен напред, бе позакрил очите си. Йоахим също се разсмя от сърце, изглежда, това му подейства добре и по този начин младите хора в най-добро настроение слязоха от колата, която накрая ходом ги бе докарала до стръмната, виеща се като лента алея пред портала на интернационалния санаториум „Бергхоф“.
№ 34
Веднага вдясно, между пътната врата и антрето, се намираше портиерската ложа; оттам излезе насреща им един прислужник от френски тип, който бе чел вестник до телефона и бе облечен също в сива ливрея като накуцващия човек от гарата; той ги поведе през ярко осветения хол, вляво от който имаше салони. Ханс Касторп пътем погледна натам и видя, че са празни.
— Къде ли са гостите? — попита той, а братовчед му отвърна:
— В лежащо положение. Днес имам отпуск, защото исках да те посрещна. Иначе и аз след вечерята лежа на балкона.
Малко оставаше Ханс Касторп отново да го напуши на смях.
— Какво, посред нощ и в мъгла на балкона ли лежите? — попита той с несигурен глас.
— Да, така е предписано. От осем до десет. Но ела де, виж си стаята и си измий ръцете.
Те се качиха на асансьора, който бе обслужван от французина. Докато се издигаха нагоре, Ханс Касторп си изтри очите.
— Съвсем съм разбит и изтощен от смях — каза той и задиша през устата. — Толкова щуротии ми наприказва… А това за разчленяването на душата бе вече съвсем прекалено, много ми стана. Пък и сигурно съм малко отпаднал от пътуването. И на тебе ли ти са така студени краката? А в същото време лицето ми пари, неприятна работа. Веднага ли ще хапнем? Струва ми се, че съм гладен. При вас тук кухнята добра ли е?
Те безшумно се движеха по кокосовата пътека на тесния коридор. Кълба от млечно стъкло изпращаха от тавана бледа светлина. Стените, бели, покрити с някаква лакова боя, студено отразяваха светлината. Отнякъде се показа медицинска сестра с бяла касинка и пенсне на носа, което бе прикрепила с шнур зад ухото си. Сигурно беше протестантка, без голяма преданост към професията си, любопитна, безпокоена и тормозена от скука. На две места в коридора, пред номерираните, лакирани в бяло врати, стояха някакви балони, големи тумбести съдове с къси гърла, за чието предназначение Ханс Касторп в първия момент не се сети да попита.
— Ето къде си — каза Йоахим. — Номер тридесет и четири. Отдясно съм ти аз, а вляво има една руска съпружеска двойка, хора малко нещо разпуснати и шумни, трябва да се каже, но нямаше как иначе. Е, какво ще речеш?
Вратата беше двойна, със закачалки между двете врати. Йоахим бе запалил средната лампа и в нейната трепетлива яснота стаята изглеждаше весела и спокойна със своите бели, практични мебели, със също така белите, плътни тапети, които можеха да се мият, с чистата подова настилка от линолеум и ленените завеси, които имаха простичка весела бродерия по съвременен вкус. Балконската врата бе отворена; виждаха се светлините на долината и се чуваше далечна танцова музика. Добрият Йоахим бе поставил цветя в една малка ваза върху скрина — каквито бе могъл да намери сред ливадата: малко бял равнец и няколко камбанки, които сам бе набрал по склона.
— Много мило от твоя страна — каза Ханс Касторп. — Каква приветлива стая! Тук човек с удоволствие ще прекара някоя и друга седмица.
— Завчера тук умря една американка — каза Йоахим. — Беренс веднага сметна, че тя, докато дойдеш, ще свърши и че ти ще можеш да заемеш нейната стая. Годеникът й беше при нея, английски флотски офицер, но не се държеше кой знае колко стегнато. Час по час излизаше на коридора, за да плаче, досущ като малко момченце. А после си мажеше бузите с колдкрем, защото бе се бръснал и сълзите му пареха. Завчера вечерта американката получи още два първокласни кръвоизлива и това я свърши. Още вчера сутринта обаче я изнесоха, след което тук естествено основно изпушиха, с формалин, знаеш ли, много добро било за такива цели.