Ханс Касторп възприе тази история с някаква възбудена разсеяност. Застанал със запретнати ръкави пред големия умивалник, чиито никелирани кранове блестяха на електрическата светлина, той едва хвърли бегъл поглед към чисто застланото легло от бял метал.
— Изпушили са, знаменита работа — заговори той словоохотливо и малко непоследователно, като си миеше и бършеше ръцете. — Да, метилов алдехид, него и най-яката бактерия не може да понесе, H2CO2, само че щипе в носа, нали? Разбира се, че най-строгата чистота е първото условие… — Той произнасяше s и t разделено, по хамбургски, докато братовчед му, откакто бе следвал, бе свикнал с по-разпространеното произношение. После продължи с голяма лекота: — Какво исках още да кажа… Вероятно флотският офицер се е бръснел със самобръсначка, така предполагам, а човек много по-лесно се порязва с такова, отколкото с добре наточен бръснач, поне такъв опит имам аз, бръсна се ту по единия, ту по другия начин… А пък възпалената кожа естествено го е боляла от солената вода, така че още от службата сигурно е бил привикнал да употребява колдкрем, нищо лошо не намирам… — И той продължи да разправя, каза, че имал двеста парчета „Мария Манчини“, неговата марка пури, в куфара… Митничарите били много любезни… После предаде различни поздрави от родния град. — Нима тука не отопляват? — викна той изведнъж и изтича до радиатора, за да постави ръцете си върху него.
— Не, нас тук ни държат доста на студено — отвърна Йоахим. — Голямо чудо трябва да стане, за да ги накара да запалят през август централното отопление.
— Август си е август! — каза Ханс Касторп. — Но мене ми е студено! Ужасно ми е студено, особено на тялото, тъй като лицето ми е необикновено пламнало, на, пипни ме да видиш как горя.
Недопустимото предложение да попипат лицето му съвсем не отговаряше на Ханс Касторповата природа и засегна мъчително самия него. А и Йоахим не стори това и само каза:
— То е от въздуха и няма никакво значение.
Самият Беренс по цял ден се разхожда с посинели бузи. Някои никога не привикват. Хайде да вървим, иначе не ще получим нищо за ядене.
Вън отново се мярна късогледата медицинска сестра, която с любопитство ги оглеждаше. Но на първия етаж Ханс Касторп изведнъж се спря, прикован от някакъв безкрайно отвратителен шум, който се чуваше от близко разстояние зад една извивка на коридора, шум не много силен, но толкова подчертано неприятен, че Ханс Касторп направи гримаса и с разширени очи погледна братовчеда си. Беше очевидно кашлица, мъжка кашлица, но кашлица, която не приличаше на никоя друга; Ханс Касторп никога не бе чувал такава, в сравнение с нея всяка друга позната му кашлица бе великолепна, здрава проява на живот — една кашлица без желание и любов, тя не идеше на тласъци, както всяка истинска кашлица, а звучеше като ужасяващо в безсилието си разбъркване на някаква каша от органическо разложение.
— Да — каза Йоахим, — зле изглежда. Австрийски аристократ, знаеш, елегантен мъж, сякаш роден за спортна езда. А сега дотук я е докарал. Но все още ходи насам-натам.
Докато вървяха по пътя си, Ханс Касторп продължи да говори във връзка с кашлицата на спортния ездач.
— Трябва да ме разбереш — подзе той, — аз никога не съм чувал такова нещо, то ми е съвършено ново, естествено ще ми направи впечатление. Има толкова видове кашлица, суха и която се кърти, обикновено казват, че тая, която се кърти, е по-добра, отколкото само да се давиш. Когато на млади години (той каза: „на млади години“) имах ангина, давех се като вълк и всички се зарадваха, когато кашлицата взе да се кърти, още си спомням това. Но такава кашлица като тази не е бивала досега, за мене поне, та това не е вече кашлица на жив човек. Не е суха, а не можеш каза и че се кърти, съвсем не приляга това определение. Струва ти се, че провиждаш човека, виждаш какво има вътре, всичко е пихтия и тиня.
— Е — каза Йоахим, — нали всеки ден я слушам, няма какво да ми я описваш.
— Но Ханс Касторп не можа да се успокои съвсем след, чутата кашлица, той повторно заяви, че можело просто да се погледне във вътрешностите на спортния ездач и когато влязоха в ресторанта, неговите уморени от пътуването очи блестяха възбудено.