В ресторанта
В ресторанта бе светло, красиво и уютно. Той се намираше току вдясно от хола, срещу салоните, и служеше, както Йоахим обясни, главно за новодошлите, за онези, които се хранеха извън редовното време или пък имаха гости. Но там се празнуваха тържествено и рождени дни, и предстоящи изписвания от санаториума, както и благоприятните резултати от генерални прегледи. Понякога ставало много весело в ресторанта, каза Йоахим; сервирали И шампанско. Сега нямаше никого освен една около тридесетгодишна дама, която четеше някаква книга, а в същото време си тананикаше, като със средния пръст на лявата си ръка непрекъснато почукваше върху покривката на масата. Когато младите хора: седнаха, тя смени мястото си, за да бъде с гръб към тях. Плашела се от хора, обясни тихо Йоахим, и се хранела винаги с книга в ресторанта. Казвали, че още като съвсем младо момиче тръгнала по санаториуми за гръдноболни и оттогава не била излизала по белия свят.
— Е, тогава ти с твоите пет месеца си истински новак в сравнение с нея, а и след като отхвърлиш цяла година зад гърба си, пак ще си такъв — каза Ханс Касторп на братовчед си, а Йоахим отговори с онова вдигане на рамене, което по-рано не му бе присъщо, и взе листата за ястията.
Те бяха избрали издигнатата маса до прозореца — най-хубавото място. Седяха до кремавата завеса с лица, озарени от лампата в червен абажур на масата. Ханс Касторп приклопи току-що измитите си ръце и в самодоволно очакване ги потърка една о друга, както му бе навик, когато сядаше да се храни — може би защото неговите прадеди са се молили преди супата. Прислужваше им едно любезно момиче с носов изговор и едро, пращящо от здраве лице, облечено в черна рокля и бяла престилка; на Ханс Касторп му стана много весело, когато разбра, че тук на келнерките викали „салонни прислужници“. Поръчаха и бутилка „Грюо Лароз“, която Ханс Касторп върна, за да я темперират по-добре. Яденето бе превъзходно. Имаше супа от аспержи, пълнени домати, печено с много гарнитури, един особено добре приготвен десерт, различни видове сирене, плодове. Ханс Касторп здравата яде, макар че апетитът му не се оказа толкова голям, колкото смяташе. Но той бе свикнал да яде много дори когато не бе гладен, и то от самоуважение.
Йоахим почти не побутна ястията. Каза, че кухнята му била втръснала, на всички тук горе била дошла до гуша и станало обичай да недоволстват от яденето; та и как иначе, след като киснеш толкова време тук… В замяна на това той пи вино с удоволствие, даже с някаква отдайност, като неколкократно даде израз на своето задоволство, че има някой, с когото може да размени две свестни думи; при това най-грижливо отбягваше каквато и да е прекалена сантименталност.
— Да, чудесно е, дето дойде! — каза той и неговият иначе спокоен глас бе развълнуван. — Мога да каже, че идването ти е цяло събитие за мене. Най-сетне една промяна, искам да кажа, прелом, едно разчленение във вечното безкрайно еднообразие…
— Но тук времето всъщност би трябвало бързо да преминава — рече Ханс Касторп.
— И бързо, и бавно, както искаш — отговори Йоахим. — То изобщо не минава, искам да ти кажа, никакво време не е това, нито пък живот, не, нищо подобно — додаде той, поклащайки глава, и отново се пресегна към чашата.
И Ханс Касторп пиеше, макар че лицето му гореше в огън. Но на тялото му беше все още студено и едно особено радостно и все пак малко мъчително безпокойство се разливаше по членовете му. Думите му се гонеха една друга, той често се бъркаше и с небрежно махване с ръка продължаваше да говори. Впрочем и Йоахим бе в оживено настроение, а разговорът им стана още по-свободен и весел, когато тананикащата дама, която почукваше с пръсти по масата, съвсем неочаквано стана и си отиде. Те жестикулираха с вилиците, докато ядяха, взимаха сериозни изражения с пълни уста, смееха се, кимаха, вдигаха рамене и без да глътнат докрай залъка, отново заговорваха. Йоахим искаше да разбере какво става в Хамбург и доведе разговора до заплануваната регулация на Елба.
— Епохално — каза Ханс Касторп. — Епохално за развитието на нашето корабоплаване, цена няма. В бюджета сме вписали като незабавен еднократен разход петдесет милиона и можеш да си сигурен, че знаем какво вършим.
Между впрочем той, въпреки голямото значение, което отдаваше на регулацията на Елба, отново се отклони от тази тема и поиска от Йоахим да му разкаже още нещо за живота „тук горе“ и за гостите, което Йоахим стори на драго сърце, защото се радваше, че може да се пооблекчи и да разправя. Той трябваше да повтори историята за мъртъвците, които сваляли надолу със спортни шейни, и още веднъж изрично да потвърди, че това е чиста истина. Тъй като смехът отново напуши Ханс Касторп, разсмя се и той, което, изглежда, му достави голямо удоволствие, а после разправи и други смешни неща, за да подхрани необузданото веселие. На неговата маса седяла една дама, казвала се госпожа Щьор, между другото доста болна, жена на някакъв музикант от Канщат — такава простотия не бил виждал в живота си. „Дезинфикция“ казвала тя, и то най-сериозно. Асистента Кроковски наричала пък „фомулус“2. И всичко това трябва да преглъщаш, без да ти трепне лицето. Освен това умирала за клюки, както впрочем повечето тук горе, а за една друга дама, госпожа Илтис, казвала, че носи „стерилет“.