— Аз съм инженер, господин докторе — отвърна Ханс Касторп със скромно достойнство.
— А, инженер! — И същевременно усмивката на д-р Кроковски се оттегли, позагубила за момент своята широта и сърдечност. — Славна работа. И тук нямате намерение да се подлагате на никакво лечение, нито във физическо, нито в душевно отношение?
— Не, хиляди благодарности! — каза Ханс Касторп и насмалко щеше да отстъпи крачка назад.
Тогава усмивката на д-р Кроковски победоносно се появи пак и като отново разтърси ръката на младия мъж, той извика високо:
— Е, тогава спете спокойно, господин Касторп, с пълно съзнание за безупречното си здраве! Приятна почивка и довиждане. — С това той освободи младите хора, седна отново и взе вестника си.
Асансьорът нямаше обслуга, така че те се качиха по стълбите, мълчаливи и малко смутени от срещата с д-р Кроковски. Йоахим придружи Ханс Касторп до номер тридесет и четири, където хромият бе докарал багажа му, и двамата останаха на разговор още четвърт час, докато Ханс Касторп си изваждаше пижамата и тоалетните принадлежности и в същото време бе запалил една лека, обла цигара. До пура днес не стигна, което му се стори странно и съвсем необичайно.
— Изглежда много важен — каза той, като с говоренето изкарваше погълнатия дим. — Бледен като восък. Но слушай, в краката изглежда ужасно. Сиви вълнени чорапи и тези сандали. На края обиден ли остана?
— Той е малко чувствителен — призна Йоахим. — Не трябваше толкова рязко да отклоняваш предложената терапия, особено психическата. Той не е доволен, когато го отбягват. И аз не се ползвам с особените му симпатии, защото не му се доверявам достатъчно. Но от време на време му разказвам по някой сън, за да има какво да разчленява.
— Ето че обидих човека — каза недоволно Ханс Касторп; винаги когато огорчеше някого, той беше недоволен от себе си, а сега и умората с нова сила го налегна. — Лека нощ — додаде той. — Не мога да се държа на краката си.
— В осем часа ще те взема за закуска — каза Йоахим и си тръгна.
Ханс Касторп съвсем набърже свърши с вечерния си тоалет. Щом загаси нощната лампичка, сънят го обори, но после той още веднъж се стресна, като си спомни, че в това легло завчера е умрял човек. „Няма да е било за първи път — каза си той, като че това би могло да го успокои. — Какво пък най-сетне, смъртен одър като смъртен одър.“ И заспа.
Но едва заспал, засънува и сънищата го държаха във властта си почти до сутринта. Присъни му се главно Йоахим Цимсен в някакво странно изкълчено положение върху спортна шейна, която се спускаше по стръмен склон. Той бе фосфоресциращо бледен като д-р Кроковски, а отпред на кормилото седеше спортистът ездач, който имаше някакъв смътен образ като човек, когото само бе чул да кашля. „На нас тук горе всичко ни е безразлично“, каза изкълченият Йоахим, а после не вече ездачът, а сам той почна да кашля така ужасно размазано. От това Ханс Касторп взе да пролива горчиви сълзи и изведнъж се видя, че тича към аптекаря, за да си купи колдкрем. Но на пътя седеше госпожа Илтис с остра муцуна и държеше нещо в ръка, което очевидно трябваше да бъде нейният „стерилет“, но се оказа само една самобръсначка. Това пък разсмя Ханс Касторп и така бе прехвърлян от едно душевно вълнение към друго, докато утринната дрезгавина го пробуди през полуотворената балконска врата.
Втора глава
За кръщелната купа и за дядото с двойствения образ
Ханс Касторп бе запазил само бледи спомени за своя истински родителски дом; баща си и майка си той почти не познаваше. Те бяха умрели наскоро един след друг — между неговата пета и седма година, отначало майка му, съвършено изненадващо и в очакване да роди — от запушване на кръвоносен съд вследствие възпаление на вени, емболия, както доктор Хайдекинд бе установил, която мигновено бе парализирала сърцето — тя тъкмо се бе разсмяла, както си седеше в леглото, и сякаш от смях падна върху възглавницата, а всъщност бе сторила това, защото бе умряла. На Ханс Херман Касторп, бащата, не му бе лесно да разбере това и тъй като бе дълбоко привързан към жена си, а и не бе някоя силна натура, не можа да преодолее нещастието. Оттогава духът му беше смутен и угнетен; в своето вцепенение той допусна някои грешки в търговията, така че фирмата „Касторп и син“ претърпя значителни загуби; през втората пролет при посещението на един хамбар на ветровитото пристанище той хвана пневмония и тъй като покъртеното му сърце не можа да издържи високата температура, той, въпреки всичките грижи, които д-р Хайдекинд положи, умря за пет дни и при голямо стечение на съгражданите си последва жена си в Касторповата семейна гробница, която имаше хубаво местоположение в гробището „Света Катерина“ с изглед към ботаническата градина. Баща му, сенаторът, го надживя, макар и за съвсем кратко време, и през това време, докато и той умря — между впрочем също така от пневмония, и то след големи борби и мъчения, защото, за разлика от сина си, Ханс Лоренц Касторп бе трудна за поваляне личност, която здраво се бе вкоренила в живота, — та през това време, само година и половина, осиротелият Ханс Касторп прекара в къщата на дядо си, която бе построена на Еспланадата в началото на миналия век на тясно място по вкуса на северния класицизъм; къщата бе боядисана в мрачна, издържаща на атмосферните влияния боя и имаше полуколони от двете страни на входната врата, до която се стигаше по пет стъпала; имаше още два етажа над високия партер, където прозорците стигаха до пода и бяха препречени от железни решетки, леярска изработка.