— Господарю, аз получих указания да не предприемам нищо, докато не пристигне английският магьосник. Беше загубено ценно време. Фламел успя да се свърже със свои съюзници, да намери убежище и отдих. — Докато говореше, Макиавели наблюдаваше внимателно Дий. Знаеше, че англичанинът се бе свързал със своя Древен господар, а той на свой ред бе наредил на господаря на Макиавели да каже на италианеца да не прави нищо, докато не дойде Дий. — Това забавяне обаче — продължи той, след като бе изтъкнал каквото искаше, — се оказа в наша полза. Момчето бе Пробудено от Древен, който е на наша страна. Получихме някаква представа за силите на близнаците и знаем къде са отишли. — Той едва успяваше да скрие самодоволството в гласа си. Погледна към седящия срещу него Дий и кимна бързо. Английският магьосник схвана намека.
— Те са в Лондон — продължи Дий. — А Англия е страната, която с най-голямо основание можем да наречем своя — наблегна той. — За разлика от Париж, там имаме съюзници: Древни, Потомци от Следващото поколение, безсмъртни и човешки слуги, които ще ни помогнат. А в Англия има и други, които са верни само на себе си, но услугите им могат да бъдат купени. Всички тези ресурси могат да се насочат към издирването на Фламел и близнаците. — Той свърши и се приведе напред, взирайки се напрегнато в телефона, в очакване на отговор.
Линията изщрака и замлъкна. После стаята се изпълни с дразнещ сигнал „заето“.
Дий се втренчи в телефона със смесица от изумление и гняв.
— Връзката ли прекъсна, или те просто ни затвориха?
Макиавели натисна бутона на говорителя и звукът спря.
— Сега знаеш как се чувствам, когато ми затваряш — каза той тихо.
— Какво ще правим сега? — попита Дий.
— Ще чакаме. Предполагам, че в момента обсъждат бъдещето ни.
Дий скръсти ръце на тесните си гърди.
— Те имат нужда от нас — каза той, като се стараеше гласът му да прозвучи уверено, но не успя.
Усмивката на Макиавели бе горчива.
— Те ни използват. Но нямат особена нужда от нас. Само в Париж знам поне дузина безсмъртни, които могат да правят онова, което и аз.
— Е, да, ти си заменим — каза Дий, като сви самодоволно рамене. — Но аз съм прекарал целия си живот в преследване на Никола и Пернел.
— Искаш да кажеш, че си прекарал целия си живот в неуспешни опити да ги хванеш — рече Макиавели безизразно, а после добави с лукава усмивка: — Толкова близо и все пак толкова далеч.
Каквото и да се канеше да отвърне Дий, иззвъняването на телефона му попречи.
— Ето нашето решение. — Говореше Древният господар на Дий. Мъжкият и женският глас се сливаха ведно. — Магьосника ще последва Алхимика и близнаците в Англия. Нарежданията са изрични: унищожи Фламел, залови близнаците и върни двете липсващи страници. Използвай всички необходими средства за постигането на тази цел; в Англия имаме съмишленици, които са ни задължени. Ще поискаме от тях да изплатят дълга си. И, докторе… ако този път се провалиш, ще ти отнемем временно дара на безсмъртието и ще те оставим да се състариш почти до самия край… а после, миг преди да умреш, ще те направим пак безсмъртен. — Чу се хъхрене, което можеше да е кикот или поемане на дъх. — Помисли си как ще се чувстваш: гениалният ти ум, затворен в престаряло и немощно тяло, без да можеш да виждаш или да чуваш ясно, без да можеш да се движиш, постоянно измъчван от десетки болежки. Ще останеш вечно стар, но никога няма да умреш. Такава ще бъде твоята участ, ако се провалиш. Ще те затворим навеки в тази стара черупка от плът.
Дий кимна, преглътна тежко, а после, влагайки в гласа си толкова увереност, колкото можеше да събере, каза:
— Няма да се проваля.
— А ти, Николо… — заговори Древният господар на Макиа-вели. — Ти ще заминеш за Америка. Вълшебницата е на свобода на Алкатраз. Направи каквото е нужно, за да завладееш острова.
— Но аз нямам връзки в Сан Франциско — възрази бързо Макиавели. — Нямам съюзници. Моята територия винаги е била Европа.
— Ние имаме много сподвижници из двете Америки. Сега всички те са се отправили на запад, където ще изчакат пристигането ти. Ще наредим на един от тях да те води и да ти съдейства. На Алкатраз ще намериш нещо като своеобразна армия, спяща в килиите — създания от най-мрачните кошмари и най-зловещите митове на хората. Нямахме намерение да използваме тази армия толкова скоро, но събитията се развиват бързо, много по-бързо, отколкото очаквахме. Скоро ще настъпи Времето на Лита, лятното слънцестоене. Тогава аурите на близнаците ще бъдат най-силни, а преградите между този свят и безбройните Сенкоцарства — най-слаби. Смятаме в този ден да си върнем властта над човешкия свят.