Като продължаваше да лежи на земята, Дий бръкна с дясната си ръка под палтото си и извади Екскалибур. После вдигна високо двете оръжия. Мечовете се размърдаха в дланите му, дърпаха се един към друг, кръглите им дръжки се въртяха, остриетата димяха леко. Леден мраз плъзна по едната страна на тялото му; изгаряща жега потече по другата. Аурата му лумна, заиздига се от тялото му на дълги жълти струи и той усети как болежките му изчезват, порязванията и натъртванията му се изцеряват. Магьосника поднесе двата меча един към друг, кръстосвайки остриетата.
А после те внезапно се прилепиха един за друг като намагнетизирани. Той се опита да ги раздели, но те се бяха притиснали плътно, а после изщракаха и се сляха — острие с острие, дръжка с дръжка, — образувайки един съвсем обикновен наглед меч, от който се издигаше сив дим.
Някаква фигура се размърда в мрака — старец, навлечен с десетки палта. Жълта светлина играеше по рошавата му коса и брада, а ясносините му очи бяха отнесени и далечни. Той погледна меча, съсредоточи се, концентрира се, припомняше си. Посегна с един треперещ пръст да докосне студения камък и очите му се изпълниха със сълзи.
— Двата, които са един — промърмори той, — единият, който е всички.
После Стария по дни се обърна и се затътри в нощта.
Бележка на автора
Софи и Джош пристигат при праисторическия кръг от изправени камъни в равнината Солсбъри, Англия, през нощта, така че зърват само бегло тези останки от някога велик мегалитен паметник, една от най-известните археологически забележителности в света.
Стоунхендж е бил построен на три сравнително обособени етапа. Това, което е останало днес, са развалините от всички етапи. Макар че има свидетелства за човешка дейност в района на равнината Солсбъри (която по онова време е била залесена) преди около осем хиляди години, първият етап на градежа започва преди малко повече от пет хиляди години. Най-ранните строители са използвали еленски рога, камъни и дървени оръдия, за да издълбаят голям пръстен, широк метър и осемдесет и с диаметър 100 метра. Центърът му на места бил дълбок до 2 метра. Една дъга била оставена отворена и били издигнати два камъка като стълбове на порта. Единият от тези камъни още стои: Камъка на заколението.
Следващият етап започнал преди около пет хиляди години. От него не е останало нищо видимо, но съществуват археологически доказателства, че в кръга е била издигната дървена постройка. Там са открити глинени чирепи и обгорели кости и се предполага, че Стоунхендж може да е било място за погребения или жертвоприношения.
През следващите хиляда години Стоунхендж бил разширен и променен. Големите камъни, оцелели до днес, датират от този период на градежа.
Приблизителните сметки сочат, че в средата на кръга са били издигнати до осемдесет колони от син пясъчник. Те образували два полукръга, разположени един в друг. Всеки от тези огромни камъни тежал поне четири тона и бил изваден от кариера в планините Пресели в Уелс, на повече от 380 километра оттам. Самото транспортиране на огромните каменни плочи през гъсто залесения терен, през планини и реки, е представлявало необикновен подвиг и показва колко важен е бил Стоунхендж за древните хора, които са го построили. Възможно е гигантският олтарен камък, на който ляга Никола, някога да е стоял изправен. Той тежи шест тона.
Някъде по това време входът бил разширен и при изгрев — особено по време на лятното слънцестоене — дълги сенки са се протягали към центъра на кръга. А по време на зимното слънцестоене слънцето е залязвало между камъните.
Още по-късно, преди малко повече от четири хиляди години, бил издигнат кръг от тридесет камъка, чиито върхове били съединени с каменни плочи. Това бил още един необикновен подвиг. Всеки от изправените камъни тежи около двадесет и пет тона. Камъните идват от кариера, намираща се на повече от тридесет километра северно от Стоунхендж, и са били грижливо изсечени, полирани и оформени. В този кръг е имало пет трилита, наредени в полукръг, като най-малките били в краищата, а най-големият — в центъра. Най-малкият трилит бил висок шест метра.
С течение на вековете мястото било изоставено и почнало да се руши. Природата, стихиите и голямото тегло на камъните накарало някои от тях да хлътнат в земята и постепенно подредбата на кръга се развалила.