— И аз не знам. Но само като си помисля, че ударихте един натъпкан със слама човек, като нещастното Плашило.
— Натъпкан със слама ли? — учуди се Лъвът и загледа как момичето вдигна Плашилото и го изправи на крака, а после го поотупа, за да му оправи формата.
— Разбира се, че е натъпкан — Дороти все още беше ядосана.
— Значи затова падна толкова лесно — отбеляза Лъвът. — Учудих се, като видях как се завъртя. И другият ли е напълнен със слама?
— Не, той е направен от тенекия — каза Дороти и помогна на Дърваря да се изправи.
— А, затова щеше без малко да ми изпили ноктите. Когато те задраскаха по тенекията, по гърба ми мина студена тръпка. А какво е това малко животинче, за което толкова много се тревожите?
— Това е кучето ми Тото.
— То от тенекия ли е направено, или пък е натъпкано със слама?
— Нито едното, нито другото. Това е куче — куче от… от плът.
— Така ли? Какво чудно животинче! Сега, като го разгледах по-внимателно, виждам, че е необикновено малко. Никому не би минало през ум да ухапе такова мъничко същество освен на такъв страхливец, като мен — продължи Лъвът натъжено.
— Какво ви направи страхлив? — запита Дороти и погледна учудено Лъва, защото той беше голям колкото дребен кон.
— И за мен е загадка. Предполагам, че съм роден страхлив. Естествено, всички други животни в гората мислят, че съм храбър, защото навсякъде лъвът се смята за цар на зверовете. Разбрах, че ако изрева много силно, всяко живо същество ще се уплаши и ще побегне. Винаги когато срещам човек, страшно се плаша. Но щом изрева, той винаги побягва с всички сили. Ако слонове, тигри или мечки се опитат да ме нападнат, аз бих избягал — такъв страхливец съм. Но щом ме чуят да рева, те сами побягват. И, разбира се, аз не ги гоня.
— Но това не е нормално. Царят на зверовете не бива да бъде страхливец — възмути се Плашилото.
— Зная, че е така — Лъвът изтри една сълза с връхчето на опашката си, — това ми е голямата мъка и поради това съм много нещастен. Но щом се яви опасност, сърцето ми почва да бие много силно.
— Може би страдате от сърдечна болест? — предположи Тенекиеният дървар.
— Възможно е — отвърна Лъвът.
— Ако е така — продължи Тенекиеният дървар, — трябва да сте щастлив. Защото това показва, че имате сърце. Ще кажа за себе си, че аз нямам сърце, така че не мога да страдам от сърдечна болест.
— Може би — замисли се Лъвът, — ако нямах сърце, нямаше да бъда страхлив.
— А мозък имаш ли? — полюбопитства Плашилото.
— Предполагам, че имам. Никога не съм проверявал.
— Аз отивам при Великия Оз да го помоля да ми даде мозък — каза Плашилото, — защото главата ми е пълна със слама.
— А пък аз отивам да искам сърце — обясни Тенекиеният дървар.
— А аз отивам да поискам да върне Тото и мен в Канзас — добави Дороти.
— Мислите ли, че Оз може да ми даде смелост? — попита Страхливият лъв.
— Толкова лесно, колкото може на мен да даде мозък — каза Плашилото.
— А на мен — сърце — добави Тенекиеният дървар.
— Или както ще ме върне в Канзас — добави Дороти.
— Тогава, ако нямате нищо против, и аз ще дойда с вас — заяви Лъвът, — защото без смелост животът ми е просто непоносим.
— С голямо удоволствие — зарадва се Дороти, — защото ще ни помагате да прогонваме другите диви зверове. Изглежда, че са по-страхливи от вас, щом се плашат дори от рева ви.
— Наистина са страхливи, но от това аз не ставам по-смел. И докато зная, че съм страхливец, ще бъда нещастен.
И ето че малката дружина бе наново на път. Лъвът вървеше с величествени широки стъпки редом с Дороти. В началото Тото не одобряваше това ново другарство, защото не беше забравил, че без малко щеше да бъде разкъсан от големите челюсти на Лъва. Но след известно време се успокои и Тото и Страхливият лъв станаха добри приятели.
До края на деня те не преживяха друго приключение, което да смути спокойното им пътуване. Наистина веднъж Тенекиеният дървар настъпи един бръмбар, който пълзеше по пътя, и смаза горкичкото животинче. Това страшно го наскърби, тъй като винаги внимаваше да не би да напакости на някое живо същество. И от мъка и съжаление той проля няколко сълзи, които потекоха бавно по лицето му, стигнаха до ставите на челюстите му и те веднага ръждясаха. Когато след малко Дороти го запита нещо, той не можа да си отвори устата, тъй като челюстите му се бяха слепили от ръждата. Дърварят много се уплаши и почна със знаци да моли Дороти да му помогне. Но момичето не можеше да разбере какво иска. Лъвът също бе озадачен и също не можеше да разбере какво се е случило. Ала Плашилото грабна масльонката от кошничката на Дороти и смаза челюстите на Дърваря. След няколко минути той вече можеше да говори както преди.