— Това ще ми служи за урок — каза той, — трябва да гледам къде стъпвам. Защото, смажа ли друг бръмбар или буболечка, сигурно пак ще се разрева, а от сълзите челюстите ми ръждясват и не мога да говоря.
Сега той вече стъпваше много внимателно, не вдигаше очи от пътя и видеше ли и най-мъничката мравка, я прескачаше, за да не я нарани. Тенекиеният дървар знаеше много добре, че няма сърце, и затова много се стараеше никога да не бъде жесток или нелюбезен към когото и да било.
— Вие, които имате сърца — заявяваше той, — имате кой да ви направлява, и няма как да сгрешите. Но аз нямам сърце и затова трябва много да внимавам. Когато Оз ми даде сърце, разбира се, няма да има за какво толкова да се тревожа.
Пътуване до Великия Оз
Трябваше да пренощуват под едно голямо дърво в гората, защото наблизо нямаше никакви къщи. Като хубаво дебело покривало дървото ги пазеше от росата. Тенекиеният дървар насече цял куп дърва с брадвата си и Дороти накладе прекрасен огън. Тя се стопли и не се чувстваше толкова самотна. Изяде с Тото последния къшей хляб и сега не знаеше с какво щяха да закусят на другата сутрин.
— Ако искате — предложи Лъвът, — ще отида в гората и ще убия една сърна. Ще я опечете на огъня, щом като вкусовете ви са толкова странни, че предпочитате сготвена храна. Така че ще имате много хубава закуска.
— О, не! Моля ви, недейте! — изпъшка Дърварят. — Ако убиете някоя нещастна сърна, сигурно ще се разплача и тогава челюстите ми пак ще ръждясат.
Лъвът отиде в гората и си намери вечеря, но никой не научи какво бе ял, защото той нищо не спомена. А Плашилото откри едно дърво, отрупано с орехи, и напълни с тях кошничката на Дороти, така че тя дълго нямаше да гладува. Дороти се трогна от любезността и вниманието му, но се смя от сърце, като видя как нещастникът береше орехите. Натъпканите му със слама ръце бяха толкова несръчни, а орехите — толкова малки, че колкото сложеше в кошничката, толкова изпускаше на земята. Но за Плашилото нямаше значение, колко дълго ще пълни кошничката. Бавенето му даваше възможност да стои настрана от огъня, тъй като се боеше да не прелети искрица от него, да подпали сламата и да го изгори. Така че то гледаше да е далеч от огъня и само веднъж се приближи, за да покрие Дороти със сухи листа, когато тя си легна да спи. Тъй топло и удобно й стана, че тя спа дълбоко до разсъмване.
На сутринта момиченцето се изми на бълбукащото поточе и всички поеха към Изумрудения град.
Но този ден беше пълен с приключения за нашите пътници. Бяха вървели едва около час, когато пред тях се откри един голям ров, който пресичаше пътя и разделяше гората в двете посоки далеч-далеч, додето погледът им стигаше. Ровът беше не само много дълъг, но и много широк и когато се приближиха до него и погледнаха надолу, видяха, че е много дълбок, а на дъното му стърчаха остри зъбести скали. Стените на рова бяха толкова стръмни, че никой не можеше да се спусне по тях. В първия миг им се стори, че краят на пътуването е настъпил.
— И какво ще правим сега? — замисли се Дороти.
— Нямам ни най-малка представа — рече Тенекиеният дървар.
Лъвът разтърси рошавата си грива и се замисли. А Плашилото се обади:
— Не можем да прелетим през него. Това е ясно. Нито пък можем да се спуснем в този дълбок ров. Следователно, щом не можем да го прескочим, ще останем, където сме си.
— Струва ми се, че ще мога да прескоча рова — каза Лъвът, след като прецени разстоянието.
— Тогава сме спасени — извика Плашилото, — ти ще ни пренесеш на гърба си един по един.
— Добре, ще се опитам — съгласи се Лъвът. — Кой ще бъде първи?
— Аз — заяви Плашилото, — защото, ако не можеш да прескочиш рова, Дороти ще падне и ще се убие. А Тенекиеният дървар ще се огъне, ако падне върху зъбестите скали. Но ако аз падна от гърба ти, няма голямо значение, тъй като няма да пострадам от удара.
— Самият аз много се боя да не падна в пропастта — каза Страхливият лъв, — но няма какво друго да сторим, освен да опитаме. Така че качи се на гърба ми и ще направим първия опит.
Плашилото седна на гърба на Лъва, големият звяр се приближи до ръба на пропастта и се сви, готов да скочи.
— Защо не се затичаш, за да се засилиш? — попита Плашилото.
— Лъвовете не скачат със засилване — отвърна Лъвът и като се изопна отведнъж, профуча във въздуха и стъпи благополучно на отсрещната страна.
Всички много се зарадваха, като видяха колко лесно мина първият скок. След като Плашилото слезе от гърба му, Лъвът прескочи рова обратно. Дороти реши, че тя ще бъде втора. Взе Тото на ръце и се покачи на гърба на Лъва. С едната ръка крепеше Тото, а с другата се хвана здраво за гривата на Лъва. В следващия миг й се стори, че лети във въздуха. Но додето се усети, бе стъпила здрава и читава на другия бряг на пропастта. Лъвът се върна трети път и пренесе Тенекиения дървар. Сега всички те седнаха за малко, за да може Лъвът да си отдъхне. Големите скокове го бяха изморили. Той още не можеше да си поеме дъх и пъхтеше като голямо куче, което премного е тичало.